Честно да ви кажа, начетох се и се наслушах на какви ли не причини защо есента е хубав сезон. Да, цветна е, но листата на дърветата вече почти окапаха и оставят след себе си голи клони. Да, няма неприятни горещини, но вече се появява неприятен студ. Дъждът също ромоли по перваза на прозореца ми, но има дни, в които се изсипва порой, който не спира в продължение на часове. В такива дни всичките ми обувки подлизват и се чудя какво да си сложа на краката. Знам, че трябва да съм оптимист и да гледам с положително око на нещата, но когато нещо ми тежи, не мога да си кривя душата. Неприятно е и трудно, когато:
– Сутрин не ти се става от леглото, защото стаята е студена и ще ти се разтракат зъбите в момента, в който леко отместиш завивките;
– Приспива ти се рано, защото времето навън е мрачно и още в 16 ч. небето започва тягостно да се смрачава;
– Обличаш се с блуза, втора блуза, суитшърт, дебело яке и всичко това не само че ти тежи, ами и блокира свободното ти движени;
– Тръгваш си от работа по тъмно, когато е станало още по-студено и въздухът дори е замирисал на наближаващата зима;
– Не ти се излиза никъде след края на работната смяна, защото знаеш, че ще става все по-студено и не искаш да се прибираш в такова време;
– Предвижването по пътищата е бавно и тромаво, защото асфалтът е мокър и всички карат по-бавно;
– Вечер се пъхаш под завивките и няколко минутки седиш свит на кълбо, докато се климатизираш под юргана;
Според мен есента е най-самотният сезон. Принуден си да оставаш вкъщи по-често, липсва ти движение и по-рядко се срещаш с любимите си хора. Натрупва ти се чувство на отпадналост и по-често страдаш от главоболие. Всичко това ме кара да изпитвам негативни емоции към текущата есен и да искам по-скоро да премине и да дойде пролетта, но ще има да си почакам поне няколко месеца. Нали?