Моят личен блог

Най-великото удоволствие

Какво според вас може да изкара абсолютно всяка негативна енергия от тялото ви? Какво ще кажете за купчина малки кученца, които са ви обградили от всички посоки и се гушкат във вас?

Аз бих бил възхитен и бих попитал “къде и кога?”.

Но за съжаление не знам отговорът на този въпрос. Но мога да ви споделя едно прекрасно видео, на човекът на което мога само да завиждам… и то, не особено благородно.

Много бих искал да съм на неговото място и да съм част от тази ужасно мека и прекрасна купчина малки, сладки създания, които сладичко се гушкат в мен:

posted by personyosif in Лично and have No Comments

Можем ли да се откажем от вредните навици

Краткият отговор на този въпрос е “да”. Всеки може да се откаже от вредния си навик, в зависимост от това колко му е силна волята. А това вече е по-големия проблем. Обикновено “вредния навик” е такъв, защото дълги години сме го правили. Правили сме го, защото в един момент ни е харесвало и сме започнали да свикваме с него. Свикнали сме, защото сме го повтаряли постоянно в продължение на много време.

Но в един момент това се е превърнало в пречка, дали за отношенията ни с останалите, дали за личното ни здраве, няма абсолютно никакво значение. И ако наистина искаме да променим начина си на живот и да премахнем този вреден навик, можем да го направим лесно. Защото го искаме.

Естествено е, че в началото ще ви липсва това, което сте определили като вреден навик, но малко по малко ще свикнете с новото положение. После ще се чудите как така толкова дълго време сте се подлагали на нещо вредно за вас самите. И как е можело да ви се струва толкова трудно да се откажете от него, при положение, че в този сегашен момент не се сещате за това и дори не ви липсва, или изкушава.

Ами така е устроено човешкото същество – може да се приспособи към всяка една ситуация, стига да има желание за това… Или от това да зависи животът му (но последното по-добре да не се случва никога).

posted by personyosif in Uncategorized and have No Comments

Oрлин Алексиев за мечтите

Като председател на Съвета за управление на Специализирания общински приватизационен фонд СУ СОПФ), Орлин Алексиев е известно лице в България, но малко хора го познават наистина.

Той е председател на СУСОПФ от 2011-а година. Самият Фонд се занимава с акумулирането на средствата от продажбата на общинско имущество (за град София) и разпределянето им по проекти на Столична община. Постът му е отговорен, тъй като Фондът финансира проекти и програми за развитие на ключови обекти, важни за  цялото население на столичния град като  училища и детски градини, здравни заведения, пътна инфраструктура и прочее.

Всъщност Орлин Алексиев е общински съветник за трети пореден мандат и е председател на Постоянната комисия по финанси и бюджет и член на постоянната комисия по икономика и собственост на Столичния общински съвет.

Личният му живот е свързан с автомобили и страст към офроуд надпреварите. Любимото място е Мароко. Той свързва тази дестинация с чувството на свобода и през последните години не пропуска да го посети. Дори преди няколко години, когато отпразнува 50-ата си годишнина, той посвещава темата на събитието именно на Мароко. В украсата присъства пустинен пясък и всички малки детайли, които да пренесат гостите в така обичания от Орлин земен Рай.

Сред най-любимите му занимания е карането на бъги в пустинята, заради усещането за неограниченост и спокойствие. Участието му в рали Дакар не е случайно –  той много време иска да сформира български тим и само година след като го прави, а финишира успешно  и  отбелязва най-доброто време за България в този спорт.

Орлин Алексиев има една неосъществена мечта – да изкачи връх Еверест. Казва, че до сега не я е осъществил, заради семейството и любящата му съпруга. Въпреки любовта си към адреналина, тази към семейството му, разбира се, надделява.

Орлин Алексиев е щастливо женен и има две деца – син и дъщеря.

Споделя откровено, че дъщеря му е най-голямата слабост.

Да пожелаем на Орлин все повече успехи и в професионален, и в личен план, с които да ни радва, и здраве за него и семейството му.

posted by personyosif in Лично and have No Comments

Изкуството да разбираме хората

Всеки човек се ражда с различна сетивност към света. Тя е вродена, но също така може и да се развие в зависимост какво възпитание получим, каква среда си изберем да се развиваме и прочие. Но едно е важно в бизнес света – да се научим да разпознаваме хората. Това може да е много важно в личния ни живот, но в бизнеса то придобива съвсем различни измерения.

Става въпрос за това, че най-важното нещо, което трябва да се научим да продаваме и да рекламираме, това са хората. А те, според мнозина специалисти се разделят на четири основни типа.

Във видеото, което споделям с вас са изброени точно тези типове хора, както и какви са силните и слабите им страни. Как трябва да се отнасяте с тях и какво можете да очаквате от тях. Също така е важно да знаете кой тип сте самите вие, за да можете да допълните екипа си и работата да върви по начина, по който искате.

Вижте видеото и споделете вашето мнение по въпроса.

posted by personyosif in Лично and have No Comments

До колко пазим личното си пространство?

Всеки един човек брани личния си живот на цената на всичко. Вярно е, че има хора, които обичат да си споделят много дълбоки неща пред почти напълно непознати хора, но като цяло всички са особено ревниви към това кой и как навлиза в личното им пространство.

Има обаче особен социален интерес към личния живот на хората. Всъщност ние не обичаме да се месят в нашия, но ние обичаме да се мушим в чуждия и да го обсъждаме, осъждаме и коментираме подигравателно. А в същото време най-вероятно нашето положение не е кой знае колко по-различно.

Когато чуем нещо за себе си, подскачаме метър от място и заемаме отбранителна позиция, благодарение на която за сеирджиите на нашите неволи, става още по-интересно и забавно.

И ето, че идва въпросът – До колко трябва да споделяме и до колко да не споделяме личния си живот? Този въпрос е труден, защото отговорът му е строго индивидуален и няма някакви универсални рецепти.

Но нещата, които мога да кажа като съвет е на първо място – много добре преценявайте на кого какво споделяте? Разбира се винаги стои опасността да не сте успели да прецените много добре човека срещу вас, но ако пък се страхувате да се доверите на всеки един човек, може би никога няма да имате наистина близки хора до себе си.

Второто нещо е – споделяйте само ваши лични, персонални неща. Неща, които са ви споделили на вас хората от семейството ви или приятелите ви, не е редно да ги обсъждате с другите хора.

Еми не ми остава нищо друго освен да ви пожелая успех с преценяването на хората около вас. Бъдете искрени, открити и това ще ви се върне!

posted by personyosif in Uncategorized and have No Comments

Какво споделят другите

Случвало ли ви се е напълно непознати хора, в някаква определена ситуация, в която сте се заговорили, да ви разкажат целия си живот? Не?! На мен ми се е случвало. Дори твърде често. Аз , разбира се, с възпитание се правя, че ги слушам, но далеч не ме интересуват проблемите им, живота им, семейството им. Те са непознати и незначителни за мен. Но в същото време разбирам защо го правят.

Много по-лесно е на, някои типове хора, да разкрият душата си пред напълно непознат човек. Той не знае за кого говорят. Няма опасност, че утре ще се видят отново или че това, което са казали ще стигне до ушите на тези, за които е ставало дума. Срам… няма. Той съществува само пред тези, които ни познават. Тези, чието мнение е важно за нас. Нашата среда – приятели, съседи, роднини. Те са хората, от които се крием, да не разберат съкровените ни неща.

Непознатият на улицата може само да ни изслуша, възпитано и безстрастно и да му благодарим, че го е направил.

Съществуват и друг тип хора, които нищо, с никого не споделят. Те пазят всичко за себе си. Стараят се да допуснат в съкровеното си пространство само малцина, които ще са сигурни, че ще го оценят. Които няма да счупят нищо и ще останат там за дълго време.

Кой е по-добрият вариант според вас? А вие имате ли нужда да говорите за тревогите и проблемите си? А дали не е по-добре да посетите психотерапевт?

posted by personyosif in Лично and have No Comments

Стените, които си изграждаме

Всеки човек преминава през редица разочарования в живота си. Едни се сблъскват с повече неща, други с по-малко, но като цяло няма човек, който да не е имал подобен тип преживяване. Темата на моите разсъждения днес са именно нашите реакции на тези трудни моменти и разочарования. Как това повлиява на характера ни и бъдещите ни контакти с хората?

Наблюденията ми по темата са свързани с това, че колкото повече отрицателен опит с хората придобиваме, толкова по-трудно успяваме да се отпуснем и да бъдем реално себе си пред някой нов човек. И това според мен е грешна реакция.

Да, да те “прецакат” не е приятно, но това единствено трябва да направи ситото ти по-ситно. Когато вдигнеш изискванията си за хората около теб, тогава ще можеш да подбереш правилните, пред които да се разкриеш в пълния си блясък. Не се пестете пред хората, които наистина харесвате. Бъдете искрени и естествени. Това е ключът към всички по-дълбоки взаимоотношения, независимо дали става въпрос за приятелство или любов.

Не позволявайте страхът от това да не бъдете наранени, да ви пречи да имате истински и чисти отношения с хората!

 

posted by personyosif in Лично and have No Comments

Истанбулската конвенция

Твърде тъжно ми става, когато видимо ограничени от към интелект хора се хващат за злобата и страховете си и лишават останалите от правно установяване на някои тежки и много сериозни ситуации в нашето общество. Такъв е за мен случаят с Истанбулската конвенция, който имаше дълъг и абсурден процес на обсъждане от страна на… всеки, на когото са дали трибуна да се изкаже.

Като цяло доводите на противниците да приемат и въведат този нормативен акт за България, бяха обвързани с неприемането на различната сексуална ориентация, както и тези, които са решили, че трябва да сменят пола си. Това провокира широк и нелеп дебат, който измести фокуса на документа и реалните и сериозни причини, поради които той е създаден. А именно домашното насилие под всичките му форми.

Конвенцията осъжда малтретирането на жени, деца и всички полове (терминът използван на английски “gender” явно много е объркал българските политици) и предлага сериозни наказателни мерки за наказанието на насилниците. Но поради незнайно каква причина до реалното естество на документа така и не се стигна.

Псевдо патриотични партии бълваха абсурд след абсурд в публичното пространство и днес конвенцията не е приета в България.

Е… Хората са си казали, че всеки народ си заслужава управниците. Ние сме свикнали да ни тъпчат, мачкат, бият и насилват… следователно не ни трябват закони, които да се борят с това.

posted by personyosif in Uncategorized and have No Comments

В какво се крие магията на живото изпълнение?

Обичате ли да слушате музика? Вероятно отговорът на този въпрос е почти еднозначен за всички. Но правите ли разлика между живо изпълнение и студиен запис. Мнозина предпочитат да слушат студийния запис, защото е изчистен от допълнителни шумове, а изпълнителят не прави тези “дразнещи” импровизации, които често музикантите правят по време на живо изпълнение.

Това всъщност е майсторството на музиканта. Да могат да направят интерпретация на собствената си творба, така че тя да звучи също толкова добре, колкото и популярното копие. Но много хората, точно това не им допада. Те са свикнали да слушат студийния запис и това им харесва.

Това, което наистина пленява в живото изпълнение е от една страна точно тези импровизации, които правят преживяването още по-силно, защото виждаш майсторството, творчеството… истинските качества на музиканта, когото харесваш. В същото време в живото изпълнение можеш да усетиш харизмата на изпълнителя. Енергията, която той предава на публиката е уникална и не може да бъде предадена по телевизията или по друг начин. Това е най-ценното нещо, което можете да получите от един жив концерт – емоция, породена от приятно музикално пътешествие, съчетано с усещането и заряда, който предава личността на изпълнителя.

Кой беше последният концерт, на който отидохте?

 

posted by personyosif in Uncategorized and have No Comments

Може ли лъжата да бъде символ на любов?

До колко в едни интимни взаимоотношения трябва да се казва истината? Според много морални разбирания, именно върху честността и откровеността започва да се гради една връзка, а поддържането на откритите отношения, могат да ги запазят за дълго време.  Но може ли да съществува лъжа, провокирана от любов?

Истината е, че може. Много хора спестяват на най-близките си неща, които могат да ги наранят, обидят… които могат да им причинят силна болка. И от загриженост, може би, близките ни ни спестяват някои истини, за да ни предпазят.

Тук идва тънкият момент, че лъжата винаги се разбира. Все в един момент от живота ни ще разберем, че най-близките ни са ни лъгали. Тогава идва въпросът дали след това ще можем да им имаме доверие. И до колко предадени ще се чувстваме от това което не са ни казали.

Нормалната човешка реакция в такива моменти е да се задейства чувството на гордост. То ни кара да се чувстваме предадени, излъгани и унизени. Това са много силни емоции, които притъпяват разума и често, дори и причината, поради която не са ни съобщили дадена информация да е напълно логична, нашето его не може да го приеме.

Съвсем друг е въпросът дали вие сте от хората, които искат да знаят всичко. Има такива, които не държат да са наясно с всяка една подробност, защото това би им повлияло доста негативно. Както са казали древните мислители – “Блажени са невежите”.

Вие от кои искате да бъдете – от тези, които знаят всичко, колкото и болезнено да бъде то, или от тези, които живеят в щастливо неведение?

posted by personyosif in Лично and have No Comments