Когато се каже зависими хора, повечето смятаме, че това не се отнася за нас. За зависими приемаме тези, които злоупотребяват с алкохол, никотин, различни видове наркотици. Наистина ли е така обаче и действително ли това са най-опасните зависимости!? А тези, които търпят с години и се съобразяват с прищевки на заядливи, нервни и обсебващи шефове, които си позволяват да ги притесняват даже и в малките часове да нощта, защото им е хрумнала някоя гениална идея, която на сутринта естествено вече са забравили или пък вече не смятат за чак толкова велика, единствено заради приличното месечно възнаграждение? А жените, които с години са подложени на своеволията на ревниви, злобни, заядливи или неверни мъже и ги понасят заради финансова стабилност или значими материални бонуси срещу компромисите, които правят ежедневно? Е, не са ли тези две и подобни на тях проявления доста сериозни зависимости, които всъщност са пряка последица от привързаността ни към финансовото благополучие и прекалено голямата роля, която му отреждаме в живота си? И не е ли обвързването ни с материалното най-трудно преодолимото робство и това, заради което правим най-сериозните компромиси в живота си?
За мен отговорът е ясен – няма по-голяма житейска тежест и несвобода от лакомията и постоянния стремеж към допълнително увъртяване в материални блага и придобивки – често с единствения аргумент това пък защо да го нямам – защото често тя води до сериозни морални, емоционални и всякакви други компромиси.
И логично идва въпросът: А, струва ли си? E, няма кой да ви даде отговор, който да е приложим и за вас. Границата на компромисите и цената, която плащаме за нещата в живота си, всеки си ги определя сам.