“Отговорност” може да бъде много страшна дума… да си отговорен означава да си зрял и пораснал. Означава да си готов да понесеш ударите на съдбата, да посрещаш последиците от действията си, било то добри или лоши. Отговорността е нещо, с което много, много, много малко хора искат да се сблъскват особено в професионалната си сфера. Защо, питам аз. Толкова ли е страшно, наистина? Не, не е страшно. Отговорно е!
Ако повече хора у нас бяха способни да поемат отговорност за действията си, щяхме да живеем в една по-добра страна. Щеше да има по-малко пътни инциденти по пътищата, по-малко сбивания между хората, по-малко вандалщина, по-малко боклуци в градската среда… Бизнесът щеше да просперира, защото отговорността нямаше да се прехвърля от човек на човек, а ще се знае конкретно кой за какво отговаря. Толкова ли е трудно? Ако си сгрешил – признай си. Никой не е безгрешен в крайна сметка. Ако си забравил нещо – кажи си. Винаги е по-добре късно, отколкото никога. Ако нещо не знаеш – попитай. Никой не се е родил научен все пак.
Прави ми впечатление, че колкото е по-голяма една компания и колкото повече души работят в нея – толкова по-тромава става. Губи се конкретната йерархична структура, хората се объркват и не им е много ясно за какво отговарят. Започват да се скатават, да си казват наум или гласно “Това не е мое задължение” или “Защо аз да го правя, като може еди-кой-си да го свърши” и т.н. Ако няма ръководител, който да разпределя задачите и да следи за изпълнението им, служителите стават… нека си го кажем – мързеливи.
Повярвайте ми, ако някой застане пред всички тях, вдигне ръка и каже: “Аз искам да се захвана с тази задача!”, това ще направи впечатление. Поемете инициатива, не се страхувайте да се поизпотите, изцапате или да поработите. Не се страхувайте да поемете отговорност! Вложените усилия рано или късно ще ви се възвърнат. Просто бъдете усърдни и търпеливи.