Имам си една купчинка с книги до леглото. Те са “списъкът ми с предстоящи четива”, който все се надявам да намалява малко по малко, но той прогресивно расте.
Прочитам една, а на нейно място се появяват нови две и сякаш никога няма да свършат. Колкото повече гледам тази купчинка с предстоящи четива до леглото ми, толкова по-често се сещам за израза: “Толкова много книги, толкова малко време”. Като с филмите е. Има толкова много, които искаш да гледаш, а все трябва да избираш и не можеш да стигнеш до всичките. Или пътуванията? Има толкова много места, които искаш да посетиш, но не можеш, нали?
И книгите, които искам да прочета, и всичко останало, което искам да направя, е въпрос на приоритети. Никой не може да огрее навсякъде, защото времето на всеки от нас е ограничено. Реших обаче поне на този етап да се опитам да спра прогресивното нарастване на предвидените ми четива. Ще си наложа вето и едва след като прочета всичко, набелязано до тук, ще добавям нови неща в списъка ми с must read. Нека видим дали ще се получи.