Ще сбъркам ли, ако кажа, че всеки от нас е разхвърлен понякога? Още от малки ни учат да си подреждаме нещата, да разчистваме бъркотиите след себе си. “Оправи си стаята, виж колко е разхвърлено” е онзи израз, с който всяко дете расте. И някои деца наистина си подреждат стаите след това, но други така и не придобиват този навик.
А знаете ли какво?
Склонността ни към разхвърляне много лесно може да се предаде към всичките ни бъдещи занимания, ако не се научим да я контролираме, докато е време. Няма лошо, като се приберем да си метнем якето и чантите на дивана, нито казвам да си миете чиниите веднага след като сте приключили с храната. Малко хаос не вреди никому, но трябва да е контролиран хаос. Ако не можете да си откриете четката за зъби, понеже телефонът ви е звъннал сутринта, докато сте били в банята, това вече е лош признак. Ако облегалката на стола ви вече е толкова натежала от купчината дрехи върху нея, че е на косъм да се обърне, това също е лош признак.
Ще кажете, че не ви пречи, нали? Само вие обитавате стаята си и вероятно още няколко души апартамента, в който живеете. Така е, прави сте, но имайте предвид и следното. Ако веднъж приемете разхвърляността си за даденост, ще я пренасяте навсякъде със себе си. Бюрото ви на работа ще бъде разхвърлено, а това създава много лошо впечатление. Ще се обличате разхвърлено, ще сте разхвърлени в задълженията си. Малко по малко хаосът около вас може да вземе превес. Не казвайте, че не е възможно. Не се ли сещате за някой познат, който винаги оставя хаос след себе си?