Празникът е католически безспорно. Празникът обаче е на мъртвите и това е факт. Гони се злото – това също. Хайде сега да помислим какво по православно му се чества на 1 ноември – Задушница. Какво става – духовете слизат на земята, както ми е казвала баба ми. Е, не е ли същото? Мисля, че да. Какво правим с кукерите – плашим злите духове. Какво правим на Хелоуин – обличаме маскарадни костюми по същата причина. Е, не са ли забележителни приликите?
Аз не празнувам Хелоуин, но и не съм от онези зрели хора, които разсъждават толкова трезво, че в скептицизма си отказват интернационализиацията на един ден, в който така или иначе се извършва някакъв подобен на нашите вярвания ритуал. След като уточнихме, че моментите ги има и в нашата религия (и тук безспорно трябва да се отбележи, че те са следи от стари езически празници) няма как да не съм настроен положително към случващото се на 31-ви октомври вечерта.
Мисля, че всеки повод за отбелязване на подобен международен празник , на взаимстване на сходни традиции е чудесен за обединяване на народите. Това културно сближаване, защото да се говори за религиозно не е на дневен ред, е благоприятно в свят, който стои на прага на много международни конфликти и войни.
Освен това държа да отбележа, че е много по-добре да взимаме образци от Запада – от християнския свят, вместо да се сближаваме с Изтока, където религията, нравите и обичаите са коренно различни. Нека се замислим и върху това. Така че кога, ако не на празник като Хелоуин, да си търсим поводи да се забавление, да правим със семейството най-различни неща – като украсяване, избиране на костюм, дълбаене на тиква, изкарване на скарата. Когато нещо такова се случва всички ние излизаме от обичайната ни дневна рутина. А това със сигурност е нещо положително.