Моят онлайн дневник

Калин Йосифов

Епигенетика

epigeneticsВинаги се радвам, когато научих нещо ново. И както добре знаете, винаги бързам да го споделя с вас.

Тръшна ме един доста тежък вирус миналата седмица и по тая причина се наложи два дни да пазя леглото. И като съща домакиня – да гледам сутрешните развлекателни блокове. Е, така, в предаването на Гала попаднах на една лекарка, която се самоопределя като холистичен лекар, каквото и да значи това. Не знам колко помага на пациентите си – винаги съм бил скептично настроен към не особено традиционните методи на лечение, – но със сигурност говореше доста увлекателно. А то знаете, понякога думата лекува повече от лекарството.

Обясняваше тя за някакъв клон от медицинската наука, който се нарича епигенетика и как начинът, по който се храним, а също така и цялостният ни модел на живот могат да окажат дотолкова сериозно влияние върху организма ни, че да променят трайно генетично заложени показатели за здраве или болест. Популярно казано – ако нямаме генетично предразположение към хипертония или сърдечни заболявания примерно, в смисъл, че нито един от нашите предци не е имал такива проблеми, съвсем не е изключено с вредни навици да променим това положение не само за нас, но и за поколенията си. Същото движение обаче може да става и в обратна посока – ако имаме такива наследствени тежести, с правилен режим и диета бихме могли да ги изчистим не само от собствения си код, но и от този на наследниците си.

И даже даде пример за такава трансформация не с един човек, а с цял народ. Индианското племе Пима. Когато живеели в естествена среда и се хранели природосъобразно, всички достигали дълбока старост в пълно здраве. Нещата коренно се променили, когато племето било разселено из градовете и било атакувано от модерния и не особено здравословен начин на живот. Затлъстяване и всички свързани с него болести и наполовина съкратена средна продължителност на живота.

Не знам колко е достоверна тази теория – но не може да се отрече, звучи едновременно оптимистично и плашещо. И ще се окаже, че не само ние сме това, което ядем, но и бъдещите ни поколения – също. 🙂

 

Google+ Comments