Моят личен блог

Григор и неговата победа

Дълго време съм се старал да остана неутрален към еуфорията около личността на Григор Димитров. Преди години, когато той се появи на сцената на международния световен тенис всички в България сякаш полудях. Каква надежда, каква игра. Наистина още тогава се забелязваше потенциала, но въпреки това не успяваше да се представи по желания от цял народ, начин.

Точно в този период, името му нашумя много повече с интимния му живот и връзките му със серина Уилямс, Мария Шарапова и сега с Никол Шерценгер, отколкото с постиженията му в тениса. Това също впечатляваше особено родните “критикари” и всеки си намираше причина да се изтъкне, че е той е типичен българин – мъжкар. И въпреки това изяждаше много подигравки за факта, че не се представяше много добре на турнирите.

Сега обаче всички мълчат. Дори и аз, който никога не ме интересувал личният му живот и съм обръщал повече внимание само на играта му и поради тази причина винаги съм казвал, че има още много хляб да яде, сега след последното му представяне няма какво да кажа. Наистина си личеше перфектната подготовка, добрият екип, мисълта в играта. Да го наблюдаваш беше истинско удоволствие и победата му беше напълно заслужена.

Сега за първи път мъж българин е в топ 3 на световната ранг листа на тениса и това е невероятно постижение. Подобно постижение имат само сестрите Малееви преди много години, но в мъжкия тенис така и не сме успели да пробием.

Наистина незабравими моменти и много се надявам да продължава да се развива все така добре и един ден да го видим как вдига купите на турнирите от Големия шлем.

posted by personyosif in Лично and have No Comments

Трафикът преди и сега. И как Янко Янев ще ни помогне в задръстването?

Защо днес се нуждаем от услугите на адвокати като Янко Янев повече в сравнение с преди 10 години?

Може би не знаете, но Янко Янев е сред най-добрите действащи юристи в областта на застрахователното право в България към момента. Той е учредител на фондация „За пострадалите“ и работи активно в защита на хората, станали жертва на ПТП. Ако срещате проблеми при изплащане на обезщетение или имате спор с брокера си, потърсете помощ от специалист като него.

Сега нека се вгледаме във фактите и потърсим разковничето на проблема с трафика по пътищата.

България върви напред. Бавно, с три крачки напред и две назад, но се случва. В страната ни вече инвестират от не една или две големи фирми. На челно място сме по развитие на аутсорсинг услугите и все повече чуждестранни производители гледат на страната ни като подходящ партньор (само вижте какво се случва в Индустриалната зона около Пловдив). Това, от своя страна, води до конкуренция в пазара на труда, което (надявам се) провокира работодателите да предлагат по-високи заплати и по-добри условия на служителите си. Стандартът на живот лека полека се покачва и кое мислите е първото нещо, което хората искат да си купят? Собствен апартамент излиза малко скъпо, затова се насочваме към закупуване на личен автомобил.

Статистиките от тази година сочат, че броят на колите в България расте средно с по 100 000 годишно. Към момента на всеки 1000 жители в страната ни се падат по 400 автомобила. Това са данни на Евростат, публикувани през юни месец.

Осъзнавате ли докъде ще доведе това? Броят на автомобилите прогресивно се увеличава, а заедно с него и трафикът по улиците. В пиковите часове може да се окаже по-бързо да ходиш пеша, вместо да си зад волана. Шофьорите се изнервят по-лесно, което намаля вниманието им, кара ги да бързат и неволно причиняват ПТП-та. Видимо е, че злополуките на пътя много зачестиха през последните години. Благодарение на тях застрахователният бизнес се развива, но стигне ли се до изплащане на обезщетения след пътно-транспортно произшествие, срещаме спънки. Тогава, а и не само, прибягваме до услугите на адвокати като Янко Янев.

Помислете само: чакате в обичайното сутрешно задръстването и колата ви започва да пуши, някой рязко набива спирачки пред вас и нямате време за реакция, пешеходец пресича на червено и вие неволно го пропускате, имате близка среща с шофьор, който кара с превишена скорост…

Потенциалните опасности са на практика безкрайни. Всичко може да се случи и е хубаво да бъдем подготвени преди нещо да е станало. Моят съвет е, случили се ПТП без значения чия е вината, първото звъннете в КАТ. След това се обадете на застрахователя си, изслушайте го и следвайте инструкциите му. Когато се успокоите, се обадете и на добър застрахователен адвокат, за да поискате и неговото мнение. Аз държа телефона на адвокат Янко Янев в жабката на колата си, за да ми е винаги под ръка. Признавам си, че не винаги съм образцов шофьор, но се старая.

В крайна сметка безопасността на пътя зависи от нас самите, колкото и коли да участват в движението!

posted by personyosif in Лично and have No Comments

Споделянето между мъже

Питал съм няколко жени какво си мислят за мъжете, когато става въпрос за чувства и лични тревоги. Отговорите винаги са били свързани с това, че в общи линии мъжете се правят на мачовци и не си споделят лични неща с приятелите си. Според жените ние си говорим само за футбол, коли и жени, както и може би работа, някакви общи интереси, но никога за личните си неща.

Това напълно не е вярно. Ние също имаме приятели, на които споделяме чувствата си, но разликата е там, че не го правим постоянно, нито пък цяла нощ. Обикновено разказът минава, отсрещната страна казва нещо успокоително или дава някакъв съвет, правят се още няколко коментара и всичко приключва. После започваме да гледаме мача или да си говорим за нещо друго, което ни вълнува.

Ясно е, че жените и мъжете са устроени по различен начин. Ние не искаме да се вдълбаваме в прекалено много в дадена история, да я анализираме и въртим от всички възможни страни. Гледаме малко по-отгоре на нещата, което и прави живота ни значително по-лесен. Не обичаме да се обясняваме по цяла нощ и да навлизаме в особени подробности за всяка запетая в изреченото изречени, поглед или мимика.

По-разсъдливи сме и се стараем да не ни влияят тези неща силно, колкото на жените. И бих посъветвал всички жени да вземат пример от нас – много по-лесно е.

posted by personyosif in Лично and have No Comments

Отношенията между колеги

Работил съм но много места и често съм завързвал дълготрайни приятелства с един или двама души от фирмата, но е имало и места, на които не съм се чувствал въобще добре и нито хората са ми харесвали, нито обстановката и въобще не съм искал да общувам и комуникирам с тях.

Но наистина никога не ми се беше случвало да работя в офис, където да си допадна с абсолютно всеки един член на екипа. Чувството, повярвайте ми е невероятно. Отиваш наистина със желание на работа и знаеш, че освен ще си свършиш задълженията и ще си прекараш добре през тези осем часа, които прекарваш на работното си място.

Наистина ежедневието ти преминава много добре, когато имаш с кого да размениш интересна приказка на обяд или пред деня и да си разведриш малко главата от работните задължения.  на нас така ни се получиха нещата, че обедната почивка сядаме в специализираната стая за почивка, в която всеки обядваме, дремваме след обяда и си говорим. Атмосферата е наистина приятна и много се надявам да се запази колкото е възможно по-дълго време, защото такова нещо се случва много рядко, а хората с които работя в момента са наистина много интересни, интелигентни и забавни, а на всичкото отгоре си допадаме и по интереси.

posted by personyosif in Лично and have No Comments

Бързи пари от MicroCredit и градина за чудо и приказ

MicroCredit ми помогна да възстановя стопанството си и да осигуря на семейството си био продукти от най-високо качество, за да растат децата ми с вкуса на истинската храна. За целта обаче ми бяха необходими много средства, които все не можех да събера. Поради тази причина непрекъснато отлагах начинанието си.

Баба ми от години живее в града, но като по-голямата част от „гражданите“ и тя е родена на село. Там тя притежава достатъчно голямо дворно място, на което за съжаление няма къща. През годините, когато бях малък и тя ме гледаше, често ме водеше на село с нея, просто защото нямаше къде да ме остави. Седяхме цял ден, за да може тя да прекопае, полее и набере от продукцията, след което се товареше с две ужасяващо тежки чанти, качвахме се на автобуса обратно до града и започвахме да правим салата или да подготвяме зимнина. Цялата тази процедура за някои може да е била досадна, но за мен беше изключително приятна. Израснах с вкуса на истинската храна. Знам как трябва да мирише един домат, чушката, фасулът, ягодите. Първите ягодки се събираха на половината на кофичка кисело мляко и винаги бяха изяждани от мен и сестра ми за отрицателно време. Когато поотраснах започнах малко по малко да научавам как трябва да се гледат различните култури, а след време, когато баба ми вече нямаше възможност да ходи на село, а аз започнах да работя, мястото съвсем запустя.

Години наред  главата ми въртеше какви ли не варианти, за да възстановя стопанството, но все не можех да заделя средствата, за да подновя помпата и остарелите инструменти, с които разполагах. Годините си минаваха, в животът ми влезе още един човек, а след време ни се роди и дете. Точно тогава реших, че е време да се заема с дворчето, което ме е изхранвало толкова много години. Исках детето ми да порасне, познавайки истинския вкус на домата и не само.

За да набавя парите, които ми бяха нужни, реших да изтегля бърз кредит и след известно проучване се спрях на MicroCredit. Избрах точно тях, защото те са лицензирана небанкова финансова институция, фигурираща в списъците на БНБ, както и е член на Българската асоциация за потребителско кредитиране (БАПК), в която членуват най-големите небанкови финансови институции, които предоставят потребителско кредитиране на българския пазар. Със сумата, която изтеглих, която разсрочих за период от 12 месеца на равни месечни вноски, успях да стегна стопанството си и вече мога да се похваля с първата успешна продукция.

Продължавам да търся съветите на баба ми, но съм благодарен за това, че ми позволи да обработвам тази така плодородна земя.

posted by personyosif in Лично and have No Comments

На море в хотел или на палатки?

Всички хора са различни, имат различни желания, интереси, предпочитания. Едни обичат лукса и удобствата, други предпочитат да се слеят с природата и да прекарат почивката си в палатка. Жените, в повечето случаи, имат голям проблем с ходенето по палатки. На първо време не обичат насекомите. То е едно пищене всеки път, когато мравка се опита да пролази върху обувката ?, а да не говорим, ако става въпрос за някое по-голямо насекомо. Тогава писъците са покъртителни. Но може би по-големият проблем на жените с палатките е липсата на обособена баня и тоалетна. Това притеснява и нас мъжете, но жените особено много.

В същото време удобствата на хотелската стая са неизмерими. Все пак говорим за стая с четири стени, които не са направени от полиестер (или там от какъвто материал се правят палатките). С баня, с топла вода и легло с възглавница и чаршафи… и всичко. Климатикът, също не е за пренебрегване, защото в горещите летни дни, под каквато и да е сянка позиционирана вашата палатка, никога няма да намерите тази прохлада, която дава климатикът.

И все пак, ако трябва аз да избирам как искам да си прекарам морето, бих избрал палатката. Защото, когато спите под звездите и тотално се откъснете от материалния свят около вас, нямате телефон, защото батерията му е паднала, а фейсбук и другите социални мрежи са просто спомен от цивилизацията… тогава наистина си почивате. Тогава наистина успяваме да се отърсим от ежедневието, проблемите, работата, досадните задължения, трафика, навъсените хора, с които ни се налага да общуваме всеки ден. Всичко е спокойно, приятно и в хармония.

posted by personyosif in Лично and have No Comments

Есенна почивка – защо не?

В разгара на лятото всеки мечтае само за това как ще си вземе отпуск и ще отиде да релаксира на плажа с чаша мента в ръката. Това е времето, в което се отпускаме от ежедневните задължения, а децата тичат на воля и събират летни спомени. Но защо да не запазим и няколко дни от отпуската си, която да вземем есента?

Някак е прието хората да разпределят отпуската си през лятото, малко през зимата по време на празниците и маже би на пролет, за да слеят някой и друг празник и да получат по-дълга почивка. Есента като че ли е запазена за новото начало. Тогава започва училището, приключват летните отпуски, започват всички нови телевизионни сезони, както и културните събития.

Ето точно с това е свързано и моето предложение за есенна почивка. Началото на септември времето е почти винаги прекрасно и ако съумеете да се организирате добре можете да прекарате няколко наистина чудесни дни, обогатени с много цвят, култура и история в Пловдив. Обикновено с началото на месеца стартира и Есенният салон на изкуствата. Той съчетава в програмата си множество културни събития, които оживяват града и го превръщат в една истинска театрална и културна сцена. Есенните изложби в Балабановата къща, Къща Хиндлиян и Мексиканското изкуство винаги предлагат невероятен прочит на зададена тема от куратора доцент Галина Лардева. Подбраните художници и скулптори са в голяма степен млади, със съвременен поглед върху изкуството и предлагат наистина интересни решения.

За любителите на театъра, точно през този месец се провежда и един от най-големите театрални фестивали в България – Сцена на кръстопът. В програмата ? се включват едни от най-добрите заглавия в българския театрален афиш. За децата става още по-интересно, защото улиците на града стават сцена на един фантастичен приказен свят с улични артисти, представящи огнено шоу, шествие на кокили или предрешени като живи статиу.

Нощта на музеите и галериите, която започна да се случва за първи път в Пловдив, предлага едно богато разнообразие от културни събития е чудесна възможност да се слеете с тълпата и да видите нещо ново, интересно и запомнящо се.

Всяка година в Пловдив се организира и международен камерен фестивал, който се провежда в прекрасната обстановка на Етнографския музей в Стария град. Там можете да се насладите на истински виртуози на класическата музика на световна величина.

Определено септември в Пловдив е прекрасен, цветен и жив и винаги си заслужава да отделите няколко дни от отпуската си и да прекарате време там.

posted by personyosif in Лично and have No Comments

Месо от Васил Лазаров и Вивекта: най-вкусното след домашното

Васил Лазаров е сред онези хора, които заслужават потупване по рамото, но винаги оставят в сянка. Всички познаваме такива – това е колегата, който е най-деен в екипа, но получава най-малко лаври. Това е жената, която върши всичката домакинска рабата у дома съвсем сама. Това е приятелят, благодарение на когото цялата група все още се държи заедно.

Именно на този тип хора посвещавам днешния си текст и им казвам сърдечно „Благодаря!“.

Благодаря на Васил Лазаров и неговата фирма Вивекта БГ, затова че внасят у нас най-качественото месо, което съм опитвал. Може би и вие сте купували от него, но не сте обръщали внимание на марката. Препоръчвам ви другия път да го направите. Даниш Краун е сред най-известните и търсени производители в Европа. Да не кажа и най-известният. Компанията е с дълги традиции в производството на свинско и говеждо, а породата животни, които развъждат, е с минимум 100-годишна история на подбор и селекция. Успехът на компанията не е случаен, те залагат на качество и по-добри вкусови характеристики на месото. Продуктите им се търсят по целия свят и според личната ми преценка има основателна причина за това. Добре, че се е намерила фирма, която да се заеме с вноса на това месо и в България – компанията на Васил Лазаров Вивекта.

В сравнение с това на Даниш Краун единственото по-вкусно свинско месо, което съм опитвал, е онова от селото ми. Дядо ми всяка година отглежда по едно прасе, след което баба ми приготвя от него уникални колбаси и бабек! Не знам какви подправки и техники на сушене използва, но шапка й свалям на жената. Разбира от кулинария и всеки майстор готвач би оценил уменията й. И какви стекове запича, ако знаете… Ммм, ще си оближете пръстите, ще се наядете до припадък и пак ще искате още. Не веднъж съм я питал за рецептата на свинските пържоли, но никога не мога да ги приготвя толкова вкусни. Понякога, когато ходя на село, предварително си поръчвам от бабините свински пържоли. А ако домашното месо е свършило, задължително купувам на Даниш Краун. Връчвам го на баба ми, а тя се залавя за работа. Няма начин да не ми сготви любимото ястие.

posted by personyosif in Лично and have No Comments

Да спестяваш или на кредит?

3-4-buyahouseЗабелязали ли сте една много отличителна черта на българите? Ние обичаме да сме собственици. За нас е важно жилището, в което живеем, да е само наше. Колата ни да не е купена на лизинг, а за лаптопът ни да не ни теглят по 100-на лв. всеки месец от сметката. Ние не обичаме да сме длъжници никому и бягаме от подобна възможност като муха от тамян.

Но докога можем да продължаваме така?

Времената в днешно време са много по-различни отколкото са били някога. Вече не е както преди 30 години държавата да ти намира работа и да ти осигурява жилище. Апартаментите са много по-скъпи и разходите много по-големи. Все пак разноски като тези за интернет, към мобилен оператор, за екстра канали по телевизията, нов смартфон, лицензирани програми за компютъра, покупката на самия компютър/скенер/принтер и т.н. са разходи на съвременния човек. И като ги събереш на куп не са никак малки.

Има много млади хора, които са навършили 20 години и дори наближават своите 30, но продължават да живея при родителите си, защото няма къде да се изнесат, но не им се плаща и наем.

Тогава какво да направим? Как да постъпим? Да спестяваме ли години и години наред, докато си устроим живота, или да теглим кредит от банката?

Честно казано има ситуации, в които мисля, че е по-разумно да изтеглим кредит. Когато станеш на определена възраст е някак си неприемливо все още да живееш под един покрив в майка си и баща си. Да, може да се изнесеш и със съквартиранти или под наем, но и това няма как да продължи цял живот. Затова мисля, че когато си намериш стабилна и по-добре платена работа, вече е време за покупка на жилище. Дори да е с жилищен кредит, не е страшно, стига да си преценил финансите си. Лично аз предпочитам да плащам едни пари на банката всеки месец, но да си устроя живота, вместо да ми се обтягат отношенията с родителите ми с всеки следващ ден, през който живеем заедно. И тях ги разбирам – деца сме им и искат да се грижат за нас, но ние пък искаме самостоятелност. Затова колкото и да сме съобразителни един с друг, напрежение винаги се появява.

И искам да завърша по следния начин. Живеем тук и сега и никой не може да ни върне изминалите дни. Ако аз съм решил, че вече ми е време да напусна семейното гнездо, ще го направя дори да е на цената на жилищен кредит. Няма да чакам 10 или повече години, докато събера дадена сума в брой. Не смятам, че си заслужава…

posted by personyosif in Лично and have No Comments

Тъмен шоколад – задължителен при поход в планината

Колкото повече наближава лятото, толкова повече си мисля за планината. В главата ми започват да се оформят маршрути, чертая преходи и отбелязвам върхове, които бих искал да изскача това лято. И естествено ми се иска да отида на някое ново място, което да е различно и не толкова комерсиално като Черни връх, Мусала или Вихрен.

chocolateПоради една или друга причина обаче, колкото повече мисля, толкова повече ми се набива в главата споменът за един поход отпреди няколко години. В него участвахме аз и 5-ма приятели, но ключовата роля се падна на един натурален шоколад Nestle. Без него или щях да остана да си лежа някъде по баирите, или щеше да се наложи да ме носят. Историята е много поучителна, затова ще ви я разкажа от самото начало.

За първи път отивах на по-дълъг поход в Стара планина. Предстояха ми 3 дни безспирно ходене, но се чувствах сравнително подготвен. Пътувахме с две коли, а събитията се развиха по следния начин.

Ден 1 – Някъде по обяд оставихме колите малко след Калофер в област Паниците. Оттам нарамихме раниците и тръгнахме към хижа Рай в централен балкан Джендема. Носихме палатки, спални чували, шалтета и доста храна. В късния следобед пристигнахме в хижата, настанихме се и дори се качихме до подножието на водопада Райското пръскало. Застанах под него, а водните пръски ме обливаха, падайки от 120 м височина. Уникално усещане! Вечерта хапнахме, запалихме огън и скоро след това се отдадохме на съня.

20130731-111753.FullДен 2 – Станахме към 7-7,30 ч. сутринта, хапнахме и прибрахме всичкия багаж. Отново нарамихме раниците и тръгнахме в посока вр. Ботев. Водачът на компанията ни обаче избра някакъв по-заобиколен маршрут, който тръгва към хижа Левски. Денивелацията почти не се усещаше, но за сметка на това вървяхме около 5-6 часа, докато стигнем заслон Ботев. Намира се откъм северната страна на върха. Докато стигнем, се бяхме поизморили, пък и помня, че слънцето напичаше доста здраво.

Към 14 ч. свалихме раниците от гърбовете си, отделихме време за почивка и хапване и тогава някой попита: Кой иска да използваме остатъка от деня, за да отидем до Големия Купен?

Не знаех какъв е този връх, но се съгласих. Реших, че ако не тогава, кой знае кога иначе бих се качил там. Колкото и да бях изморен, щях да намеря сили. И така, взехме си малко хранителни запаси, оставихме големия багаж и с още 3-ма от компанията поехме към Купена. Маршрутът до там беше много разнообразен. Хареса ми колко различна е Стара планина от северната и от южната си страна. Отне ни около 3 часа, като въобще не спирахме за почивки. Обаче си струваше! Гледката беше невероятна, а самият връх доста по-впечатляващ от Ботев. Имаше дори няколко метра метални въжета, по които да се набереш. Не стояхме обаче много време там, защото времето беше напреднало, а ни предстоеше целият път на обратно към заслон Ботев. От този етап на прехода ни помня най-вече умората и една конкретна случка. Слънцето залязваше, а краката ми трепереха от умора и вече отказваха да се движат. Нямах никаква останала енергия, нямах сили дори да хапна нещо. Знаех, че спра ли за почивка, след това няма да мога да се изправя. И тогава един приятел извади от раницата си цял шоколад Нестле, помня го като на картинка. Беше натурален, 100 гр. Разделихме го по равно и честно ви казвам, че подобен прилив на енергия и до сега не съм изпитвал. Крачката ми изведнъж се забърза. Сякаш ми инжектираха адреналин венозно!

Успяхме да се върнем до заслон Ботев някъде след 9 вечерта. Вече беше тъмно и беше излязъл доста неприятен вятър. Двамата приятели, които бяха останали, бяха разпънали палатките и притеснено се оглеждаха за нас. Видимо им олекна, когато най-накрая дружината ни се събра.

Ден 3 – Позволихме си да починем малко повече в сравнение с предния ден и чак към 10 ч. отново нарамихме раниците и тръгнахме към самия вр. Ботев. Станцията горе стигнахме след около 40 мин. Помотахме се и скоро след това предприехме пътя надолу. До х.Рай слязохме по известната Тарзанова пътека, а след нея ни предстоеше целия път до Паниците.

Преживяването беше епично, но след тази случка се убедих колко е важно винаги да носиш черен шоколад със себе си в планината. Той се превърна във вечния ми №1, когато си стягам багажа за нов преход.

posted by personyosif in Лично and have No Comments