Повечето от хората, родени преди и по време на 90-те години, са усещали силата на шамарите на родителите им. Но когато пораснеш и получиш един такъв не от живота, а от някой друг, дали боли повече? Това е сред водещите теми след неделната церемония по връчване на Оскарите и аз няма как да я пропусна в блога си.
Аз изгледах цялата случка няколко пъти. За тези, които по някаква причина не са разбрали какво точно се случи, ще поясня. Известният комик Крис Рок, който бе и един от водещите на церемонията, се пошегува с жената на Уил Смил – Джейда. Причина бе в подстриганата гола глава на дамата, която обаче нова прическа се дължи на заболяване. Това провокира Уил, той се качи на сцената и удари шамар на Крис, сякаш част от сценария.
Не е ясно дали преди двамата актьори са имали някакво спречкване, но тази свада бе показна. Някои от присъстващите в залата са си помислили, че е част от скеч. Дори и самите продуценти, защото Крис не е казал никоя от предварително подготвените шеги. Явно обаче не е успял да нацели хумора и според мен е много грозно да се бъзикаш с болна жена.
Така че аз разбирам защо Смит е действал по този начин – пазел е честта на съпругата си. Но не знам дали това бе най-подходящия момент да го направи. Все пак церемонията се излъчва на живо по цял свят. Какъв пример се дава? Емоциите ли са водещи? На актьорите простено ли им е? А още по-парадоксалният момент дойде, когато Уил Смит получи Оскар за главна мъжка роля и в 5-минутната си реч не се извини за действието си.
Аз не съм съдник и не мога да кажа, че единият е оправдан, а другият е грешен. Те и двамата не са постъпили добре. Сега вече разбирам защо на церемониите все повече се избягват водещите – защото никога не следват сценария и не могат да преценят ситуацията. Нека обаче след тази случка да осъзнаем, че насилието чрез думи и дела няма място в съвременния ни свят, иначе се връщаме в първобитното.
Силата на шамара
