Ако тези дни сте се изтягали по плажовете с книга или списание в ръка, може и да сте пропуснали делото и присъдата срещу крадеца, придобил гражданственост преди около година като Жоро Инкасото. Може и да сте позабравили вече за какво го съдят, затова ще дам малко предистория. Преди около година въпросният Жоро, тогава служител във фирма за инкасо превози, праща колегата си да купи дюнери от заведение, покрай което минават, а самият той дръпва с мръсна газ с колата, в която превозват над милион лева. Издирвателните действия на полицията се оказаха напълно неуспешни и може би охранителят и до днес щеше да е на свобода, ако не беше решил да се предаде сам. Но… без парите. Парите и до днес ги няма. Съдът каза тежката си дума – осем години. Адвокатът на подсъдимия – разбира се, че ще обжалват, та какъв адвокат ще е, ако не го направи. А запознати с процедурата изчислиха, че при добро стечение на обстоятелствата и ако осъденият упражнява труд в затвора, може да се появи по пловдивските улици още след три-четири години, при това доста заможен.
Дотук нищо ново. Няма да е първият престъпник в България, който не поема наказание в степента, която заслужава. Това, което ме учуди истински обаче, беше, че масово обикновените хора, които по правило работят за заплата 500-600 лева, побързаха в интернет форуми и коментари под публикации да обявят въпросното Инкасо за герой, едва ли не българския Зоро.
Доколкото ми е читава още паметта обаче, оня персонаж, който се въртеше около полите на Катрин Зита Джоунс, май помагаше на бедните. Нищо в нашенския охранител не обажда нито героизъм, нито алтруизъм – даже и маска няма. Така че нека не бъркаме нашия най-обикновен апаш Жоро със Зоро.