Искам да споделя една моя случка с вас, която честно казано ме смути доста, колкото и да съм с разкрепостено и освободено мислене и да мога да приема почти всичко. Преди няколко дни, понеже беше топло време реших да изляза в един парк да се разходя малко на чист и приятен въздух. Излязох и тръгнах по алеите и се очудих на факта, колко много хора се разхождат в парка. И не штеш ли на една пейка виждам двама гушнати мъже, които докато си пиеха кафенцето си говориха на ушенце някакви мили неща. Не съм против и съм широко скроен човек, но това грубо афиширане на нежни чувства на обществени места между хора от единия пол не мога да го приема. Всеки има право да бъде и да спи с когото си поиска, но някой неща не са за пред други хора. А и конкретният случай в парка имаше и малки деца. Те така ли трябва да бъдат възпитавани и това ли трябва да виждат? И да растат с мисълта, че това е нормално, в какво общество живеем в наши дни? И да се питаме и да обвиняваме днешната младеж, че била ужасна, а те просто смятат някой неща за нормални. Питам се къде е моралът? Не съм ревностен моралист, но някой неща просто не мога да ги възприема като нормални, и да си затварям очите, като всички българи и да навеждам главата.
Калин Йосифов