Ако се върнем 20-ина години назад в съвременната ни политическа история и направим анализ на това, през което сме минали, и мястото, на което се намираме в момента – почти изходна точка, – няма как да не стигнем до извода, че последователно и многократно сме бъркали. Аз си имам собствена версия в какво. Ами в избора на хората, на водачите, по-точно в критериите, по които ги избираме.
Хайде да направим кратък преглед. Първите ги избрахме по пламенните им речи и бунтарски осанки, с които ни атакуваха от трибуните. После се оказа, че денационализацията всъщност е, за да направим роднинска приватизация. Сбъркахме.
После се завърна Самият Той, от Мадрид, специално за да ни спаси, да ни покаже от висотата на знатното си потекло правилния път – увери ни, че на всичкото отгоре няма и да е много дълъг, само 800 дни. Доведе едни много млади, непознати и може би точно заради последното – симпатични хора. Е, днес те са собственици на хотели, построени през същите ония осемстотин дни, Той си върна имотите, и вече всички те не са ни толкова лицеприятни. С две думи – и с тях сгрешихме.
След него или по-точно с него дойде романтичната фигура на Последния, в който беше въплътена детската ни носталгия по гангстерските филми. Безпардонен и решителен – същи Марлон Брандо от класиката на Копола. За него миналото време не важи, защото още не си е тръгнал съвсем.
Защо ги редя всички тия. Защото не сме си взели поуките. Последните дни четох доста от коментарите и гледах някои от тв проявите на Саша Безуханова. Основните упреци към нея са, че нямала харизма и нещо не й вървяла гладко речта. Да, така е. Но питам: на Яне Янев като му вървеше гладко речта и Царят като имаше харизма в излишък, докъде я докарахме!? Не твърдя, че трябва да е Безуханова, още не е ясно дали е читава. А че трябва да сменим критериите.