Обажда ми се преди време една приятелка – тя отскоро работи като стажант в една адвокатска кантора – да сподели нещо или по-скоро да ме пита, понеже знае, че разбирам от техника. Шефът й на няколко пъти я привиквал на разговори и в тях я критикувал за неща, които тя е казвала или правила в негово отсъствие, при това от думите му ставало ясно, че е запознат със ситуациите в детайли. Та ме пита тя: възможно ли е да има в офиса скрити камери и записващи устройства и как може да провери.
Казах и, че по принцип не е невъзможно, но преди това да се огледа около себе си дали въпросната техника не ходи в пола на два крака. Така се и оказа. Че една от колежките, а може би и двете – те са общо три в стаята – е информаторът.
Този случай обаче ме поразмисли по въпроса редно ли е да монтираш подобни устройства, без служителите ти да знаят за това. По-скоро законно ли е. За морално няма да обсъждаме – нито манталитета да клепаш колеги пред ръководството, нито желанието да следиш онлайн какво правят подчинените ти, при това без да ги предупредиш.
Върл противник съм на тези методи за следене, освен в случаите, когато те се използват с цел подсигуряване на сигурността в даден обект, предпазване от кражби, включително и от персонала, и т. н.
Струва ми се навлизане с бутонките в личното пространство и честно да ви кажа, аз не бих могъл да работя при подобни обстоятелства. Под прожекторите, дето се казва, по осем часа на ден. Не че като съм на тъмно ще свърша някакви нередности, но усещането, че големият брат постоянно те гледа, си е жива болест и май си струва само когато залогът е много-много голяма награда. А дали си струва и тогава!?