Вчера сайтовете гръмнаха със сензационни заглавия за това как инспектор от Хранителната агенция ошамарил бизнесмен при проверка в склада му. Сериозно при това – пострадалият бил приет със средна телесна повреда в болницата. През ден излизат и информации как лекари бият пациенти или обратното, учители – ученици, родители – децата си или синове – бащите и майките си. Печална хроника.
Та по поя повод се питам кога и защо агресията и физическата саморазправа успяха да изместят нормалното общуване, спора, в който да отстояваме, а не да налагаме силово мнението си.
Някои ще кажат виновни са американските екшъни, които от години налагат насилието и физическата разправа като начин за решаване на проблеми от всякакво естество. И ще са прави донякъде. Макар че, като се замисли човек, и руските военни филми, с които ни заливаха по времето, когато имаше само две тв програми, не бяха от най-миролюбивите.
Други ще кажат виновна е семейната среда, тя възпитава и агресията, и толерантността. И те ще са прави. Защото, даже и без да четете статистики и проучвания, само като се поогледате в най-близкия си приятелски, колегиален или съседски кръг, ще установите, че хората, които са готови да решават споровете с физическа сила почти винаги са ставали свидетели на подобни методи в семейството си, както и тези, които винаги са готови на компромис и на разговор, за да се стигне до съгласие, са попили този модел от семейството.
Трети ще кажат характер и идивидуални особености. И те няма да са далече от истината.
Без значение обаче какъв е генезисът на войнствеността, едно е сигурно – тя няма как да шества, ако ние като общество не й даваме шанс да се проявява.