Колко малко му трябва на човек да е щастлив, се казваше в един много стар, много дълъг и не особено цензурен виц. Макар и вицово, доста правилно съждение, както ще стане ясно след малко. Оказа се, че едно неочаквано обаждане и покана за екскурзия, една хубава разходка сред природата в слънчева октомврийска неделя, среща с нормални хора, вкусен обяд с традиционни за родопската кухня ястия, са напълно достатъчни човек да получи усещане за истинско задоволство от живота.
Миналата неделя, към десет часа, когато вече бях включил телевизора с идеята, че ще прекарам деня пред него, телефонът звънна. Приятел – решил да отиде на гости на майка си в Павелско, в Родопите, и решил, че не е лоша идея да ме покани да се поразкарам и аз.
Наистина добра идея! 🙂
След час вече пътувахме. Времето, както ви казах, идеално. Ясно, слънчево, приятно. Пристигнахме там – който е ходил по тия места, знае за каква красота и за какъв въздух става въпрос. И колко са сърдечни хората. Погостувахме час-два на майка му, поразприказвахме се, поразходихме се в околностите и решихме да хванем пътя към Нареченски бани, към едно заведение, прочуто с родопските си специалитети. Тръгнахме, натоварени с армагани, включително и аз – торба с орехи, ароматни горски билки за чай и пъстри родопски шушони. Славата на заведението не се оказа неоснователна – по-вкусен смилянски боб и качамак със свински пръжки не бях ял през живота си. Малко мазна е родопската кухня, ама както казва приятелят ми, как се оцелява в планината с постни манджи. 🙂
Сигурно вече се питате за какво ви разказвам тези тривиалности. Ами точно защото тия дребни, обикновени и нормални неща често носят истинската радост от живота.