Забелязали ли сте една много отличителна черта на българите? Ние обичаме да сме собственици. За нас е важно жилището, в което живеем, да е само наше. Колата ни да не е купена на лизинг, а за лаптопът ни да не ни теглят по 100-на лв. всеки месец от сметката. Ние не обичаме да сме длъжници никому и бягаме от подобна възможност като муха от тамян.
Но докога можем да продължаваме така?
Времената в днешно време са много по-различни отколкото са били някога. Вече не е както преди 30 години държавата да ти намира работа и да ти осигурява жилище. Апартаментите са много по-скъпи и разходите много по-големи. Все пак разноски като тези за интернет, към мобилен оператор, за екстра канали по телевизията, нов смартфон, лицензирани програми за компютъра, покупката на самия компютър/скенер/принтер и т.н. са разходи на съвременния човек. И като ги събереш на куп не са никак малки.
Има много млади хора, които са навършили 20 години и дори наближават своите 30, но продължават да живея при родителите си, защото няма къде да се изнесат, но не им се плаща и наем.
Тогава какво да направим? Как да постъпим? Да спестяваме ли години и години наред, докато си устроим живота, или да теглим кредит от банката?
Честно казано има ситуации, в които мисля, че е по-разумно да изтеглим кредит. Когато станеш на определена възраст е някак си неприемливо все още да живееш под един покрив в майка си и баща си. Да, може да се изнесеш и със съквартиранти или под наем, но и това няма как да продължи цял живот. Затова мисля, че когато си намериш стабилна и по-добре платена работа, вече е време за покупка на жилище. Дори да е с жилищен кредит, не е страшно, стига да си преценил финансите си. Лично аз предпочитам да плащам едни пари на банката всеки месец, но да си устроя живота, вместо да ми се обтягат отношенията с родителите ми с всеки следващ ден, през който живеем заедно. И тях ги разбирам – деца сме им и искат да се грижат за нас, но ние пък искаме самостоятелност. Затова колкото и да сме съобразителни един с друг, напрежение винаги се появява.
И искам да завърша по следния начин. Живеем тук и сега и никой не може да ни върне изминалите дни. Ако аз съм решил, че вече ми е време да напусна семейното гнездо, ще го направя дори да е на цената на жилищен кредит. Няма да чакам 10 или повече години, докато събера дадена сума в брой. Не смятам, че си заслужава…