Въпросът за производителността на труда винаги е бил субективен. Никой човек не е машина, която да работи с едно и също темпо нон-стоп. И макар че имаме типичен режим на работа, в крайна сметка ние сме хора, влияят ни редица фактори – липса на сън или енергия, глад, лични драми и притеснения… понякога сме по-разсеяни от обикновено или сме развълнувани за нещо предстоящо. Времето също оказва своя ефект… и по този въпрос се запитах: Кога сме по-пълноценни – през лятото или през зимата? Нека изложа доводите ми по темата.
През лятото денят е по-дълъг. Аз лично се събуждам сам по-рано, по-лесно и по естествено път. Това респективно означава, че съм по-енергичен и се чувствам наспан. Слънчевото време навън също предразполага към по-слънчево настроение. Когато си тръгна от работа, все още имам сила да свърша това или онова. Излизам с приятели, разхождам се… и дори да се прибера към 9-10 ч. вечерта, навън е все още светло. Това създава илюзията, че е все още рано, и организмът ми не се самонастройва на режим “почивка”.
Обратното, през зимата денят е значително по-къс. Ставам по тъмно за работа и си тръгвам по-тъмно от офиса. Буквално не излизам на слънчева светлина. Малко е депресиращо, освен че е и по-студено. Затваряме се ту в офиса, ту вкъщи и почти не виждаме светът от другата страна на прозореца. Мен лично това ме изморява психически и ме прави по-нетрудоспособен. Повече ми се спи, защото времето е по-мрачно. Липсва ми жизнен тонус, защото ми липсват физическо движение и пълноценна храна под формата на пресни плодове и зеленчуци.
Така че от моя гледна точка май няма съмнение… винаги се чувствам по-добре през лятото 😉