Страхът е сериозен човешки механизъм за самосъхранение, но в много случаи той ни пречи да направим неща, които не само че ще ни харесат, но и ще бъдат от голяма полза за нас и нашето развитие.
Говоря за страха от неизвестното. Онзи, който не ни позволява да направим ключовата крачка и да продължим професионалното или лично развитие по начин, по който винаги ни се е искало. Но онзи страх, който звучи в главата ни и повтаря, че има много рискове и можем да се провалим, да страдаме и прочие, често не ни позволява да направим тази важна крачка, а се задоволяваме с посредственото нещо, което имаме в този конкретен момент. То може да не ни носи удовлетворение, но в същото време ни устройва и ни носи сигурност. А сигурността е спокойствие и съответно – липса на страх.
Ако се опитаме да погледнем обаче света без наличието на страх, най-вероятно той нямаше да съществува. Защото всяко едно същество на Земята има подобен инстинкт, който го кара да се предпази от опасности. В същото време в животинския свят по-слабите отстъпват на по-силните именно заради страха, че ще бъдат унищожени.
Ако наистина в генетичния ни код отсъстваше страх най-силните същества щяха да унищожат всяко едно друго създание на планетата, а накрая те щяха да се самоунищожат, защото нямаше да разбират кога могат и са в позиция да нападат и кога не.
Не че това не се е случвало в човешката история и хилядите военни конфликти, които са прераствали в две Световни войни, но човекът често забравя, че всъщност е животно, което е институционализирало животинските си импулси за власт и надмощие.
Тези на пръв поглед напълно несвързани теории имат една обща цел – да покажат, че от една страна страхът е полезен, но човешката еволюция е стигнала до етап, в който който той също може и да пречи, тъй като възприемаме себе си като “мислещи същества”, които биха претеглили плюсовете и минусите на дадена ситуация.
Ако в миналото ни инстинктът за страх се е задействал за неща, свързани с физическата ни цялост, то в днешно време много повече се страхуваме от емоционална повреда. Което, както вече споменах, в някои ситуации пречи на нашето развитие.