Всеки един човек брани личния си живот на цената на всичко. Вярно е, че има хора, които обичат да си споделят много дълбоки неща пред почти напълно непознати хора, но като цяло всички са особено ревниви към това кой и как навлиза в личното им пространство.
Има обаче особен социален интерес към личния живот на хората. Всъщност ние не обичаме да се месят в нашия, но ние обичаме да се мушим в чуждия и да го обсъждаме, осъждаме и коментираме подигравателно. А в същото време най-вероятно нашето положение не е кой знае колко по-различно.
Когато чуем нещо за себе си, подскачаме метър от място и заемаме отбранителна позиция, благодарение на която за сеирджиите на нашите неволи, става още по-интересно и забавно.
И ето, че идва въпросът – До колко трябва да споделяме и до колко да не споделяме личния си живот? Този въпрос е труден, защото отговорът му е строго индивидуален и няма някакви универсални рецепти.
Но нещата, които мога да кажа като съвет е на първо място – много добре преценявайте на кого какво споделяте? Разбира се винаги стои опасността да не сте успели да прецените много добре човека срещу вас, но ако пък се страхувате да се доверите на всеки един човек, може би никога няма да имате наистина близки хора до себе си.
Второто нещо е – споделяйте само ваши лични, персонални неща. Неща, които са ви споделили на вас хората от семейството ви или приятелите ви, не е редно да ги обсъждате с другите хора.
Еми не ми остава нищо друго освен да ви пожелая успех с преценяването на хората около вас. Бъдете искрени, открити и това ще ви се върне!