Отскоро заедно със съпругата ми и двете ни деца се преместихме да живеем в прекрасна къща в село само на няколко километра от града. Първоначално не приемах особено положително желанието на жена ми да сменим местожителството, за да ни бъде по-спокойно, по-широко и по-уютно. Единственото, което изникваше в главата ми при мисълта за живот на село бе непрестанно пътуване, губене на време, повече разходи за гориво и липса на удобствата на големия град.
Децата непрекъснато ме умоляваха да си вземем домашен любимец, съпругата ми недоволстваше, че в апартамента ни няма място, всяка вечер говорихме едно и също и накрая склоних. Намерихме мечтаната къща – на един етаж, с няколко спални, веранда и обширен двор. Всичко се случи много бързо. Все пак, когато е писано да стане, пречки няма.
Докато се усетя вече се бяхме преместили, имахме куче и райграс, който трябваше да кося. За моя изненада животът на село ми се понрави. Пътят ми до работа не се удължи, отделях същите средства и време, за да се придвижа. Сутрин оставях децата на училище, вечер се прибирахме заедно. Нищо не се промени освен отношението ми към живота. След работа и през уикендите имах повече време, което да прекарам със семейството си навън. А и бягането с кучето из двора наистина е забавно. Започнахме да показваме на децата как се отглеждат зеленчуци, засадихме първите си дръвчета и очакваме да пораснат, за да ни зарадват с плод.
Сега съпругата ми е спокойна и казва, че имаме истински дом.
Живот на село
