Мине се не мине и ни разлюлее някое земетресение – слава на бога засега ни пази и обикновено епицентърът е далеч от България и не е толкова силно, че да нанесе непоправими щети. От графата на полезните природни явления – защото, казват, било по-добре от време на време земята да се понамества и да ни поразтриса леко, отколкото да го прави рядко, но катастрофално.
И пролетта не ни пощади – и ураган вилня и отнесе покривите на цяло българско село, и проливни дъждове ни заляха и събориха мостове, наводниха къщи, въобще унищожиха създавано с години. Унищожиха и реколтата от някои култури – в материали от Кюстендилско, където са най-големите черешови масиви в България, стопаните кършеха ръце и се жалваха, че почти всичко е съсипано.
Преди дни пък по телевизията даваха репортаж от един български дом – бойлерът гръмнал и от основно ремонтираният само преди месеци дом не останало нищо. Сигурно вече се питате какво е общото между всичките тия неща и защо ги изреждам едно след друго. Общото са отчаяните лица на хората, загубили домовете си, реколтата и имането си само за един миг. И още нещо – липсата на застраховка.
Масово хората не се застраховат. Не застраховат имуществото си, не застраховат и плодовете от труда си. Не се научихме. И някак все очакваме, когато и ако се случи непоправимото, държавата, общината, съгражданите да ни помогнат. И те го правят. Ама нито могат да го направят за всички, нито пък могат да покрият всичките щети. За това си има специално създадена дейност и тя се казва застраховане. За всякакви случаи. И ще е добре да започнем да се възползваме от това, което ни предлагат като услуга застрахователните дружества. Защото истината е, че и да иска, никой не може да ни помогне постфактум толкова добре, колкото може да го направим ние самите – предварително.