Преди няколко години се наложи да сложа пред офиса една рекламна табела. Избрах място в близост до огражденията на едно дърво и реших, че ще е лесна работа – уведомявам общината, плащам необходимата месечна такса, правя две дупки в асфалта и бетонирам табелата. Да, обаче се оказа не толкова просто, от общината ме попариха – цяла папка с документи, между които и проект за закрепване, направен от действащ архитект или нещо подобно. Отказах се тогава и минах на вариант да закрепя съоръжението на стената на сградата – за това, понеже е на територията на частна собственост, такава документация не се изискваше.
Сетих се за този отдавнашен случай, когато преди няколко дни метална тръба от строително скеле падна от голяма височина и се заби в предната врата на минаващо такси. Щастливо стечение на обстоятелствата е било, че клиентката е предпочела да се вози отзад. Иначе… Но за това по-добре да не говорим.
Та замислих се аз в тази връзка и за стърчащите от стените на много сгради рекламни табели, често видимо опасни, спомних си за това, че за тях документи, осигуряващи сигурността на закрепването им, не се изискват, и стигнах до тревожната констатация, че е въпрос на време, при тия ураганни ветрове, които зачестиха напоследък, някоя да полети и… Не ми се иска да казвам какво би могло да се случи, като се има предвид, че по-голямата част от тях са тежки метални табели. Много често закрепени в порутените стени на стари къщи или още по-лошо – в не особено надеждните облицовки на новото строителство – без никаква техническа документация, без оглед и мнение от вещо лице.
Не е ли това пълен абсурд: за сравнително малка табела, закрепена в земята, която безспорно може представлява опасност, но не чак толкова голяма, колкото такава, която може да падне отвисоко върху главата на някого, да се иска цял наръч с документи, а за втората – не.
Или какво ще кажете – един от многото!