Че журналистиката в България не е читава работа, стана ясно отдавна. И може би не беше нужно Бареков да се врътне като фурнаджийска лопата, обслужвайки корпоративни интереси, че даже и да влезе с летящ старт в политиката, нито да се скарат махленски с Люба Кулезич в студиото й и да се разбере каква космическа заплата е получавала тя, за да стане ясно, че голяма част от хората в тази професия не работят за това да служат на обществото, а да угаждат на определени икономически, политически и всякакви кръгове и после да получават заслужената си парична награда.
Тия обаче поне играят на едро – колкото и нелицеприятна да е цялата тая работа. Дребните мишки – да се разбира малките и не толкова малки сайтчета, които в името на това хиляда души повече да отворят даден материал и с това да увеличат посещаемостта на сайта си – направо ме отвращават. Защото много често го правят със заглавия, които, освен че нямат нищо общо с действителността, често носят обидна за личността информация или пък могат да доведат до сериозна тревожност, дори нещо повече хората с по-слаби нерви.
Оня ден чета заглавие – Земетресение удари Перник, кошмарният спомен се върна. Като погледнеш това заглавие, първото, за което се сещаш, са хора без домове, жертви и всички трагични последици, до които може да доведе подобна природно бедствие. Оказа се, че земетресението било втора степен по скалата на Рихтер – направо да си го кажем: сигурно 99 процента от хората не са го усетили и е от тази серия на полезни леки трусове, с които Земята освобождава натрупаната енергия. Сигурен съм, че много хора, които имат роднини в Перник и района, или са оттам и в момента са някъде другаде в България или в чужбина, или просто хора, на които им пука за другите, истински са се притеснили. Е, то това е била целта – да се разтревожат и да отворят статията.
Да им имам бизнеса!