През живота си, човек преминава различни етапи, по време на които разсъждава по различни начини. Колкото повече растем, толкова повече улягаме с годините и някакси разсъждаваме като трезво мислещи хора, които не хвърчат в облаците и които са стъпили здраво на краката си. Когато сме малки нас ни вълнуват играчките, цветните неща и лакомствата. В по-късен етап обаче, това вече не ни е приоритет, дори напротив мислим го за бебешко. Може би възрастта, през която сме в пубертета е най-трудната, непостоянна и решаваща за това как ще протече живота ни по-нататък. Тогава усещаме първите трепети на любовта, мислим за дискотеки, за пиене, слушаме музика с неприлични думи и т.н. Колкото по-скоро приключим с тази деликатна възраст, толкова по-бързо ще ни се отворят очите за това, какво става наоколо всъщност и кои неща са наистина важни и съществени в живота. Аз познавам хора, които са станали на по 30 години и сякаш още живеят в пубертетската възраст. Вместо да мислят за работа, кариера, семейство, бъдеще, те по цял ден се излежават и се чудят каква глупост да направят, къде да се напият за какво да си похарчат парите. За мен това не е правилно и не смятам, че на такава възраст човек трябва да е толкова безразличен към своя живот. Когато им дойде акъла на такива хора, ще бъде прекалено късно и тогава няма да имат време за нищо. Както са казали хората, всяко нещо с времето си. Идва момент, в който трябва да се замислиш какво ще правиш оттук нататък. Трябва да си начертаеш пътя, който смяташ да извървиш и да знаеш какви са ти целите. Нормално е след 20 годишна възраст, човек да знае какво иска от живота – кариера, семейство, деца, бъдеще и т.н. Всичко е до време, но трябва да съумеем да уцелваме точния момент.
Калин Йосифов