Сигурно ще попитате какво общо имат тримери за трева и турнир по футбол и защо трябва да четете подобно нещо? Отговорът е много прост – за мен това беше преживяване, което дълго време ще остане в съзнанието ми, а тримерите за трева бяха ключов играч в моята история.
Още от малък много обичах да ходя на село при баба и дядо. Селото не беше голямо, но за сметка на това имаше много деца на моята възраст и си прекарвах страхотно. Трябва да уточня, че моите баба и дядо не са родени в селото. След дълги години живот и работа в големия и прашен град, след пенсионирането си са решили да се оттеглят в покрайнините на града и да се наслаждават на спокойствието. Баба ми беше заделила едно ъгълче от двора, в което гледаше домати, краставици, картофи и фасул. Не много – само за личните им нужди и защото „храната е по-вкусна“. По-голямата част от двора беше с райграс, който дядо ми поддържаше с големи и стари косачки за трева. Така разбирайте, че не съм внучето, което е помагало в селска или земеделска работа. Не разбирах нищо и от пъддръжка на двор.
С течение на годините селото се обезлюди, а останалите бяха предимно възрастни хора. Всеки път, когато навестявах баба си и дядо си, ми ставаше все по-тъжно за времето, когато играех с децата из селото. Дядо ми не спираше да ми разказва как няма почти никакво забавление, а младите хора не се задържат дълго време.
Тогава реших, че ще организирам футболен турнир. Но исках да го направя сам, защото през всичките тези лета, в които ходех на гости на прародителите си, нито веднъж не бях свършил една полезна работа.
Заех се с ограганизацията, като се свързах с приятелите си от летата в селото. Поканих ги да се включат в отбора, след което пуснах предожението и в съседните села. Най-трудното нещо мислех, че ще бъде подготовката на терена – една голяма пустяща поляна. Тръгнах да търся старите косачки за трава на дядо ми и се опитах да се справя с тревата, но… не ми се получи особено. След поредния опит дядо ми ме потупа по рамото и ми връчи една малка косачка. От години си поддържал двора с тримери за косене на трева, които той и всичките съседи си закупили по интернет от Зелена линия.
Организацията на футболния турнир явно се беше разчула, защото на дивата поляна се появиха хората от селото, въоръжени с тримери за трева. Така дружно подготвихме терена, а самият турнир се обсъждаше месеци след като се беше провел. Превърнахме го в ежегодна традиция, а моята поука от цялото изживяване беше, че трябва да се допитваме до опита на хората около нас и да разчитаме на тяхната помощ. Защото тримерите за трева може да са просто уред, но радостта и оживлението, които донесоха – са безценни.