Тясна ни е кройката. В каквито и съюзи, зони и прочие да влизаме, колкото и да ни се иска да се пишем европейци във всяко едно отношение, не сме. И не е проблемът в това, че трудно догонваме икономически показатели и жизнен стандарт. В манталитета и уважението към личното пространство и емоционална територия на другия имаме да гоним светлинни години. Не можем да се отървем от усещането си, че не само е допустимо, но даже и някак сме длъжни да надничаме под чаршафите на другите, да ровим в бельото им – каквото и да означава това, да назоваваме и анализираме сексуалната им ориентация, да ги клеймим за това.
Пресен пример – моделът Мариан Кюрпанов, единият от участниците във Вип Брадър. Набедиха го за гей – все едно че е престъпление, лепнаха му етикет, от който няма измъкване. И няма никакво значение, че бивши негови гаджета или близки приятели обясняват каква мелачка за хубави жени е бил в младежките си години, когато е живял в България, няма смисъл той самият да ни уверява колко много харесва жени. У нас важи правилото – аз да кажа, че сестра ти е еди-каква си, пък ти обяснявай, че нямаш сестра.
Още по-интересна е обаче логиката, по която голяма част от съквартирантите са стигнали до този извод за сексуалните му предпочитания – първо, много държи на външния си вид – да се разбира реже си редовно ноктите, маже си лицето с крем, епилира се, къпе се и други такива женски работи. Друго си е да оголи гърди мъжки, пълни с въшки. Второ – много е интелигентен. И трето – употребява обръщения като муци и душа, ако не се лъжа. Къде по-мъжко е да каже бай еди-кой си.
Свещена простота, би възкликнал поетът. А аз не вярвам, че скоро такива неинтелигентни и категорично дискриминационни мисли ще спрат да ни минават през главите. Реалист съм – като начало се надявам поне да спрем да ги изкрещяваме в лицата на хората.