Питал съм няколко жени какво си мислят за мъжете, когато става въпрос за чувства и лични тревоги. Отговорите винаги са били свързани с това, че в общи линии мъжете се правят на мачовци и не си споделят лични неща с приятелите си. Според жените ние си говорим само за футбол, коли и жени, както и може би работа, някакви общи интереси, но никога за личните си неща.
Това напълно не е вярно. Ние също имаме приятели, на които споделяме чувствата си, но разликата е там, че не го правим постоянно, нито пък цяла нощ. Обикновено разказът минава, отсрещната страна казва нещо успокоително или дава някакъв съвет, правят се още няколко коментара и всичко приключва. После започваме да гледаме мача или да си говорим за нещо друго, което ни вълнува.
Ясно е, че жените и мъжете са устроени по различен начин. Ние не искаме да се вдълбаваме в прекалено много в дадена история, да я анализираме и въртим от всички възможни страни. Гледаме малко по-отгоре на нещата, което и прави живота ни значително по-лесен. Не обичаме да се обясняваме по цяла нощ и да навлизаме в особени подробности за всяка запетая в изреченото изречени, поглед или мимика.
По-разсъдливи сме и се стараем да не ни влияят тези неща силно, колкото на жените. И бих посъветвал всички жени да вземат пример от нас – много по-лесно е.