Моят онлайн дневник

Калин Йосифов

Смях

Да ви кажа чесно прочетох едно проучване и една статия и много се смях. Та въпросната статя  беше озаглавена „Защо са ни нужни мъжете”?- е явно беше писана от жена.  Та в нея се пишеше, че мъжете били нужни на жените, защото ръцете ни били винаги топли и по този начин сме стопляли и жените, понякога сме миели чиниите, давали сме да ни обличат тениските или ризите сутрин, можели сме да преинсталираме Windows-а и сме ходели до магазина когато вали. Можели сме да сменяме крушките и пантите на гардероба. И статията не свършва тук, по-нататък се пишеше, че сме имали логика, различна от женската, и сме били добри слушатели. Имало в кого да се влюбят и по този начин нямали нужда от домашен любимец, мъжете продължавали да мислят конструктивно, дори когато нежните половинки изпадали в истерия. На нас повече от майките ни, нямало да ни направи впечатление бъркотията, която са направили в дома си от разхвърляни дрехи, обувки и неизмити чинии. Цепели сме и сме  подреждали дърва за камината, когато сме били гузни пък за нещо сме ставали особено мили и сме правели щедри подаръци и имало на кого да си изкарат яда, натрупан през деня. Понякога сме готвели по-добре от тях, мажели сме им гърба с плажно мляко на плажа и прочие. Мили жени…:)  И накрая статията завършваше така „ Нужни, нужни … колко да са ни нужни?!”

Google+ Comments