Първо да започна с това, че съм от хората, които не си пестят силите – без значение дали става дума за някакво лично занимание, за служебни или някакви други задължения. С часове бавно и методично мога да се занимавам с нещо, без да мрънкам, стига ситуацията да отговаря на едно много важно условие – да намирам смисъл и някаква логика в това, което правя. Е, такава ми е зодията – земна и аналитична.
Та оня ден отивам до Общината, трябваше да вадя заверена скица на един имот. Ако трябва да бъдем точни, заявката за изготвянето на въпросните документи я бях дал дни преди това в деловодството, което е на първия етаж, а същия ден отивах да си ги получа – от някакъв кабинет, който е на петия етаж. Логично влязох в асансьора, натискам копчето за петия етаж, асансьорът не тръгва. Аз обаче упорито продължавам. Докато упражнявах ината си, в кабинката влезе едно момиче с кафе в ръка и ме попита дали съм извикал портиерката да ни чекира. Не бях я повикал, защото нито знам какво значи това някой да те чекира в асансьор, нито пък бях забелязал табелата, която призоваваше за това действие. Е, като кавалер излязох, помолих жената от портиерната да дойде и да ни даде зелена светлина към петия етаж – пристигна с някакъв датчик, опря го в някакъв четец, след което се изстреляхме в общинските висини. Това упражнение го завторих, защото се оказа, че за да получа документите, трябва да платя една допълнителна такса, та слизах до банката, която е на партера, качвах се до кабинета втори път – естествено с асансьора, естествено и след любезната намеса на портиерката, която, вместо да следи какви субекти влизат и да дава информация на нуждаещите се, притичваше с въпросното съоръжение от кабинката си до асансьора и обратно.
Понеже ми убягна логиката на това упражнение, на излизане реших да задоволя логичното си в случая любопитство и я попитах простичко: защо.
Отговори: заповед на кмета. Не продължих с въпросите, защото то е ясно, че ако мнозинството от нас през годините бяхме задавали логичния въпрос защо на всяка управническа глупост, днес нямаше да сме на тоя хал.