Тази година се нуждая от прераждане. От онова обновяване на силите и зареждане с положителна енергия. Защото каквото и да си говорим, пандемията ни повлия – и психически, и здравословно. Затова аз слагам началото на своето ново начало, което ще започне от март.
Изборът на точно този месец не е случаен. Първата от причините е, че се отбелязва годишнина от въвеждането на новия режим на живот. Втората е свързана с факта, че именно през март започва пролетта – символ на прераждането на природата. Третата причина е, че се чувствам ментално подготвена за тази стъпки.
И в какво точни ще се корени моето преработено начало – в промяната, разбира се. Тя не е обвързана с някакви нови порядки или грандиозни новости. А единствено с разбирането за света, усещането за оценяване на всеки миг. Защото както разбрахме през последните дванадесет месеца, дори свободата да отидеш до магазина не ни е гарантирана.
Затова аз вече няма да живея с далечни планове за бъдещето. Няма да планирам и своите нови екскурзии до далечни дестинации. Колкото и да обичам това свое хоби, което вярвам, че е любимо и на мнозина млади хора, намирам здравето и спокойствието за по-ценни. Казвам това, защото всяко планиране на пътуване е свързано с финанси и ако има нови мерки – ще изгубиш и нерви, и пари.
Новата концепция за дните ми напред включва не просто очакване на уикенда, а радост на всеки ден. Пътуването до работа, което колкото и странно да звучи, ми липсваше. Покупките на свежи плодове и зеленчуци от пазара. Дните на бягство в планината. Опознаване на страната ни, която е пълна с мистика и прекрасни места за отсядане.
Не е много, но в момента искам точно това. Пандемията ми показа как забързано и пропиляващо съм живяла досега. Затова дойде моментът на моето прераждане, съвпадащо с това на природата и първите пролетни лъчи. Знам, че най-хубавото предстои и съм готова да го поканя в живота си.
Калин Йосифов