Попадам преди дни на заглавие – Глобиха трима пушачи или нещо подобно. И си викам, както обичаше да казва един доскорошен журналист, днес вече нов политик: eй това вече си е новина. Ще попитате сигурно защо пък да е новина. Щом си има действаща забрана за тютюнопушенето на обществени места, какво по-нормално от това да хванат и да накажат нарушителите й. Да, принципно е така. Ама България не е страната на принципите, а по-скоро на липсващите такива.
Всички си спомняме яростният отпор, който срещна тази мярка по времето, когато беше наложена – по времето на правителството на ГЕРБ. И да ги обичаме, и да ги мразим гербаджиите – факт е, че точно по време на тяхното управление беше наложена тази забрана, която беше много непопулярна и със сигурност свали одобрението към правителството с няколко пункта, цената обаче си струваше – беше много далновидна и с положителен ефект върху здравето на нацията в един по-дългосрочен план.
Да, ама освен страна на липсващите принципи, ние сме и страната на постоянните променящите се правила. Дойде правителството на Орешарски и за да спечели така нужното му одобрение реши – защо пък да не направи леко навеждане пред ресторантьори и пушачи – така де, сериозен таргет са, електорат – и да не отмени действащото ограничение. И почти го бяха направили, но срещнаха сериозния отпор на здравомислещата част от обществото. Спряха отмяната на забраната, но чисто по йезуитски спряха и контрола по заведенията, който действаше преди това. Днес е обичайна гледка в почти всяко второ заведение хората спокойно да пушат и да тръскат във вазички вместо в пепелници, персоналът да се прави, че не забелязва.
А вазичките и все още висящите забранителни табели са единствените спомени от някога действалото ограничение. А, да – и спорадичните информации като заглавието, с което започнах – да хвърлят прах (пепел) в очите на хората.