Няма как да не сте прочели, че преди дни почина съпругата на Стефан Данаилов – жената, която почти петдесет години е плътно до него – наистина и в хубаво, и в лошо. А няма как да не сте разбрали, защото масово вестници и сайтове – и такива, които минават за жълти, и такива, които се пишат сериозни започнаха да ровят без свян в историята на семейството.
Да се връщат назад в годините, да припомнят за известни и неизвестни забежки на актьора извън семейството, да се обаждат на сина му да коментира – както може да се очаква не съвсем адекватно – това, което се е случило, да ровят във фейсбук страницата му и да търсят под вола теле. Да се обаждат на Ирен Кривошиева и да я призовават да иска прошка от починалата и други такива безумия.
Върхът на наглостта обаче беше, когато в деня на погребението национален ежедневник в сайта си излезе с галерия от около двайсет снимки от опелото. Винаги ми е било непонятно как журналистите се опитват да правят бизнес и материали от такива трагични събития, как се появяват с микрофон в ръка пред близките и им задават възможно най-глупавите за такъв повод въпроси, все едно че има нещо по-важно от мъката на хората в този момент. Когато обаче става въпрос за един наистина достоен и изключително талантлив и обичан от хората български актьор, мерзостта наистина изглежда пълна.
И си мисля кога най-после истинските журналисти в тази страна ще се съберат в една читава съсловна организация, която да наложи едни рамки на професионална етика. Рамки, в които няма как да влизат изпълнения от този род.