Всички знаем, че февруари е обявен за най-любовния месец от всички, защото тогава е и култовият празник Свети Валентин. Аз също мога да кажа, че съм привърженичка на концепцията му и за стимулацията за изразяване на любов. Само не ми допада идеята за клишето, че са необходими валентинки, рози, изненади, подаръци, изненади. Защото за мен любовта не е четене на мисли какво ще се хареса на другия. И не, това не означава, че го обичаш или познаваш по-малко.
Попаднах на тази концепция в един от световноизвестните новинарски източници. Там много добре бе описано, че точно по такива любовни празници индустрията всява мисълта в главите на хората, че те трябва да се почувстват специални. А това се постига чрез мил жест от страна на половинката, който показва, че ги познават и ценят. И както може да се досетите, това са обеците, които сте показали на мъжа си преди няколко месеца ей, така по междудругото, или хубавата червена чанта, или екскурзията до еди къде си.
Съжалявам, че ще трябва да разбия представите ви и да ви дам перспективата на реалността. Вашата половинка не трябва да влезе в главата ви и да знае вие какво искате точно в този момент за този празник. Кажете го! В този случай човекът до вас ще може да ви купи или осигури нужното и повярвайте, ще вложи също толкова усилия, а вие ще бъдете също толкова щастливи и доволни.
Защото, както в блога си съм писала преди, любовта е хиляди малки неща. Тя е в нежната грижа, в топлината, подкрепата. Тя е в споделянето. А всяка добра и пълноценна връзка се дължи на добрата комуникация между партньорите. Затова си споделяйте какви подаръци искате, не си четете мислите един на друг, защото рядко успяваме да нацелим дори своите. Не се подвеждайте по консуматорството и празнувайте както се чувствате щастливи. Не се ограничавайте в купуването и в изненадите от материалното.
Любовта не чете мисли
