Е, на личен гръб успях да разбера и аз значението на тая доста модерна напоследък дума.
Преди две седмици, в неделя вечер, време, в което и психиката, и физиката ми са максимално спокойни след релакса през уикенда, сърцето ми се разхлопа като за световно – във всякакви посоки. Нагоре, надолу, настрани – имах усещането, че ще изскочи от тялото ми. Сега постфактум вкарвам малко хумор, но истината е, че тогава доста се уплаших. Мерих кръвно, пулс – всичко в норма и в граници. То даже и не върви да извикаш бърза помощ, щото нищо конкретно не може да им обясниш. След около час мина и това чудо, но уплахата си каза думата и ме накара да направя нещо, което ми се случва рядко – да отида на лекар. Даде ми джипито направление за кардиолог. Правиха ми най-различни изследвания – никаква органична причина за това чрезвичайно хлопане установи специалистът.
Пита ме лекарят имал ли съм някакви притеснения – в интерес на истината последният месец беше доста напрегнат и натоварен, но зорът отмина. Е, тогава за пръв път лекаря спомена тази модерна дума психосоматика. Обясни ми, че вероятно преживеният стрес, напрежение и умора са оказали своето въздействие върху емоционалното и психическото ми състояние. И това, което се е случило в неделя вечерта, е било не реален проблем със сърцето, а психосоматичен симптом – или популярно казано, усещащ някакъв здравословен проблем, може дори да е силна болка, като напълно реален, само дето той на практика и обективо не съществува. Предписа ми жълт кантарион на таблетки – бил лек природен антидепресант и естествен убиец на стреса.
Оказа се, че имало и такива неща като фалшиви симптоми. Явно лека-полека с напредването на възрастта и с увеличаването на стреса и напрежението ще ги научаваме. Което не значи, че трябва да подценяваме всеки физически сигнал, подаден ни от организма ни. Но не значи и че трябва да се плашим прекомерно. Просто трябва да проверим.