Дълго време съм се старал да остана неутрален към еуфорията около личността на Григор Димитров. Преди години, когато той се появи на сцената на международния световен тенис всички в България сякаш полудях. Каква надежда, каква игра. Наистина още тогава се забелязваше потенциала, но въпреки това не успяваше да се представи по желания от цял народ, начин.
Точно в този период, името му нашумя много повече с интимния му живот и връзките му със серина Уилямс, Мария Шарапова и сега с Никол Шерценгер, отколкото с постиженията му в тениса. Това също впечатляваше особено родните “критикари” и всеки си намираше причина да се изтъкне, че е той е типичен българин – мъжкар. И въпреки това изяждаше много подигравки за факта, че не се представяше много добре на турнирите.
Сега обаче всички мълчат. Дори и аз, който никога не ме интересувал личният му живот и съм обръщал повече внимание само на играта му и поради тази причина винаги съм казвал, че има още много хляб да яде, сега след последното му представяне няма какво да кажа. Наистина си личеше перфектната подготовка, добрият екип, мисълта в играта. Да го наблюдаваш беше истинско удоволствие и победата му беше напълно заслужена.
Сега за първи път мъж българин е в топ 3 на световната ранг листа на тениса и това е невероятно постижение. Подобно постижение имат само сестрите Малееви преди много години, но в мъжкия тенис така и не сме успели да пробием.
Наистина незабравими моменти и много се надявам да продължава да се развива все така добре и един ден да го видим как вдига купите на турнирите от Големия шлем.