Никой не е безгрешен и всеки “сгазва лука” от време на време, както се казва. Неизбежно е, човешко е и се е случвало на всеки един от нас, не се съмнявайте в това.
Въпросът не е дали правим грешки или не, дали сме прави или криви, а какви са последващите ни действия, след като сме допуснали грешка.
Кой каквото иска да ми говори, но не можете да ме убедите, че някой не осъзнава, когато е направил нещо погрешно или е сбъркал. Може да е попаднал в състояние на моментно самозаблуждение, но ви гарантирам, че ще прогледне рано или късно.
Трудно е, когато си допуснал грешка, да си признаеш, че е така. Трудно е, но колкото по-рано го направите, толкова по-добре за вас. Колкото повече отлагате, толкова по-сериозни могат да станат последствията. Да не говорим, че само ще се самоизмъчвате и ще ви “гризе отвътре”. Признайте си и минете през този момент бързо все едно отлепяте лейкопласт. Болката или по-скоро неудовлетворението ще е момента, но ще мине. Ще е неприятна, но няма да трае дълго. Колкото по-скоро я превъзмогнете, толкова по-скоро ще можете да се поправите и отново да се почувствате доволни от себе си. Няма нищо срамно в това да правите грешки, няма нищо срамно в това да си признаете. Срамно е, ако се опитате да се прикриете.