Мой приятел реши да развива собствен бизнес в България. Посътветвах го, че по време на криза, инвестициите в големи проекти не са за предпочитане. Инвестициите са много големи, а възвращаемостта не е толкова лесна и няма да дойде толкова скоро, колкото той си мисли. Но Ивайло беше непреклонен и реши да опита. И не след дълго само каза- ще заминавам за Китай, и това е! Машината, която той поръча от там струва в хиляди евро. Казах му, че е луд, но както и да е, парите са си негови и той инвестира! И така стана, той замина за Китай. Като се върна разказа за тази все още комунистическа държава. Колко е красиво по главните улици, магазини, молове, които дори и не можем да си представим, светлини, реклами, огромни и лъскави сгради. Разказа за необятният площад Тянанмън, на който през 1989г. студентите излезли на протест с искания за демократични реформи. За голямо съжаление обаче, техните искания не били чути. На площада излезнала и армията и около 3000 души били безмилостно убити. Разказа още и за Китайската стена, която е най-дългият строеж направен някога от човешка ръка, простиращ от Централна Азия до Жълто море. Но и не скри възмущението си от малките улици, които тънат в мизерия и от безвкусната храна. Нали китайците си падат само по полезното и почти не ползвали подправки, като сол и захар . Бях си поръчал разни неща-нали у нас китайските стоки са най-евтини и достъпни, та си помислих, че там ще е като у нас, но не… не и там. Той беше ходил по молове и магазини, няма да коментирам цени, защото са неземни за нас българите. Той помолил преводачката да ги заведе до някой пазар, да купят това онова за близки и приятели, сувенири и дребни неща. Дано и аз някога да имам възможност да посетя тази най-древна цивилизация, просъществувала до днес и движеща света в сферата на изкуството и технологиите. Поствам и малко снимки. 🙂
Калин Йосифов