Човек посвещава не малка част от времето си на външния си вид. Оглежда се критично в огледалото, щателно проверява за бръчки и бели косми, а мине ли 30 го напада една самомнителност. Започва все по-често да мери кръвното си налягане, сеща се да спортува и да се грижи по-добре за здравето си.
Безспорно най-голямата мечта на човечеството винаги е била тази за по-дълъг живот. Но доколко е възможна и постижима ли е от гледна точка на медицината?
Библейският сюжет за Ной и потопа разказва, че митичният ковчег е строен близо 800 години, а самият Ной е живял не по-малко от посоченото време. Прегрешенията на човечеството, пороците и изкривеното разбиране за добро, алчността и разгула стават причина не само за потопа, но и за друго Божие наказание – животът на човек да е много по-кратък. Болестите отнемат от дните му, лошият начин на живот също. Постепенно човек започва да се бори за няколко години, месеци или дни. От строежа на пирамидите, Древен Рим, Елада и Средновековието средната продължителност на живота е докъм 50-60 години. Не много са онези, които преживяват 70, а достигането на 80-годишна възраст се е считало за истински дар от небесата.
Развитието и напредъка на медицината през последните два века малко или много ни дава надежда. С много усилия учени успяват да вдигнат възрастовата граница. Това наистина е дар Божи! Но когато мисля за продължителността на съществуването ни неотменно си задавам въпроса, какво бихме направили ние хората, ако имахме не около 70-90 години на тази земя, а поне 150 -200 години. Дали щяхме да запазим мъдростта, натрупана през годините? Дали прехвърляйки възрастта на злост и осъзнаване на същността на живота бихме могли да поведем човечеството напред с по-далновидни и хуманни решения.
А може би ни чака и доста лош сценарий – с мъдростта и развитието към добро непременно ще са немалко и онези, които ще бъдат усвоили до съвършенство и уменията лъжа, кражба, алчност, жестокост. Допускам варианта, че такива биха докарали ново проклятие за човечеството, съизмеримо единствено с библейското.
В този ред на мисли, може би дълголетието трябва да се заслужи и само наистина достойният би могъл да стане 200-годишен човек. А засега може би само машините, които строим, ще ни надживеят.