Доста често се замислям над въпроса дали все пак не би било добре да се озова на самотен остров. Някъде в тропическите води. Малко тип сървайвър. От една страна, би ми било наистина доста леко без всичкия този шум, без постоянно телефонът ми да звъни и да ме дърпат за това или онова. Липсата на комуникации понякога може да бъде много приятно нещо.
Топлото време ще ми сгрее и душицата. Ще си направя място за живеене, ще си сложа мрежа против насекоми и ще се ваксинирам против малария и треските му там. Иииии ще си живея най-най-доволно.
Смятам, че спокойствието ще ме излекува от стрес и депресии. Много ще ми е хубаво без политика, бюрокрация и новини. Ще се отдам на просто съществуване, откъснат от света. Ще конструирам, ще се науча да си отглеждам храната и по този начин, сигурен съм, ще уважавам повече природата. Нещо, което ние, съвременните хора от градовете, не го умеем много много.
Трябва да отбележа, че винаги съм обичал морето. Здрав тен, здрава кожа, тренировки и бягане по плажа. Все полезни неща. Риболов също харесвам. Да плувам – страхотно обичам. Сърф – ще се науча! Да приготвям миди – едва ли е трудно?
Та така… ще си отпочина година-две и като ми омръзне ще си взема жена, че да ми създава малко грижи и стрес, че то без хич не се живее. Дотогава ще съм си направил виличка от бамбук и палми, ще съм засадил градина и ще отоглеждам кози… общо взето все неща, с които да впечатля една жена.
Но какво пък. Човек може да изкара много време на прясна вода и мечти, нали? 😉