Надявам се, че не звуча прекалено радикално, защото го казвам изцяло с положителна нагласа. Може да сме станали най-добрите специалисти в своята област, но оставим ли мозъците ни да закърнеят и да “тъпчем” на едно място, нищо хубаво не ни очаква.
Необходимо е да се поддържаме не само на физическо, но и на ментално ниво. Ако веднъж загърбим навика за самообучение и себеусъвършенстване, не ни чака бляскаво бъдеще. Не е нужно да сме препълнени с идеи и да излъчваме креативност денонощно, защото едва ли който и да е очаква нещо подобно от нас. Нестихващата творческа умисъл е прекалено рядко срещано умение, за да се търси у всеки човек, но именно заради това е високо ценено качество.
Моят личен съвет е проста да не оставяте мозъкът ви да закърнее, защото така ще загубите и идеите, които назряват у вас, но все още не са се проявили. Рискувате постепенно да загубите дори елементарното умение да мислите и разсъждавате. Повярвайте ми, напълно възможно е да се случи. Изпитвал съм го на собствен гръб и не е никак приятно. Но по този начин поне разбрах как да раздвижвам съзнанието си и да му давам начален тласък при необходимост. Отговорът е прост и между другото съвсем логичен. Четете художествени книги, решавайте логически задачи и кръстословици. Опитвайте се да пишете текстове (това е една от причините и аз да си направя блог), както и да мислите нестандартно (защото рано или късно ще успеете). И не се поддавайте на усещането, че губите креативността и идейността си без значение какво се случва около вас.
Хрумването на добра идея не е нещо, което се случва случайно. Тя може да ви връхлети изведнъж, но преди това най-вероятно подсъзнателно сте я отглеждали и тя е узрявала във вас. Дайте й път, за да порасне, вместо да я туширате в зародиш 😉