Милиони? Не, благодаря. И 6-ца от тотото не искам, нито печалба от националната лотария. Какво ще ги правя тези пари… особено след като телевизиите са се похвалили с мен и са излъчили лика ми с цел реклама на съответната институция, която видиш ли така щедро раздава печалби. Щедро, щедро, но всичко си е на късмет. А аз си харесвам късмета в живота. Не, че не искам да съм преуспял. Напротив, това би било много хубаво! Но не искам да съм преуспял по този начин.
Пишейки напоследък в блога си за известни наши политици и следейки живота на родни общественици, се убеждавам все повече и повече, че с големи печалби в живота идват и големите отговорности и, което е по-неприятното, твърде големите проблеми. Обществото ни е такова, че все някой ще се намери да ти каже “копче”, ако ще и да си най-хрисимият, най-работливият и честен човек. Затова не бих искал да съм нито известен, нито да бъда гледан с особено внимание и обсъждан от роднини, приятели или съседи.
Искам да съм обикновен човек, който изкарва достатъчно, за да може да отиде до Велинград, Банско или Несебър, когато му харесва; да отгледа спокойно децата си и да знае, че ще има някоя спестена пара за черни дни. Не мечтая да карам майбах, да почивам на Карибите, да ходя по круизи по Средиземноморието или да вечерям всеки ден в ресторанти за баровци. Мечтая за уютна домашна обстановка, голяма семейство, сигурност, любов и финансово спокойствие. Това е достатъчно…