Понякога сядам и започвам да си мисля, какво ли ще се случи с живота ми. Независимо дали живеем в Тутракан, или в Париж; дали сме гладни, или посещаваме тузарски ресторанти; дали можем да си платим тока, или можем да си купим електроцентрала в едно съм се убедил – животът е толкова непредсказуем. Седим и си мислим нещо, нагласяме събитията и ангажиментите, а се получава нещо коренно различно. Знаете ли кога човек може да разсмее Господ? – когато си прави планове. Колкото и изтъркан да е изразът е много правилен. Независимо дали вярвате или не, аз имам 
доказателства, че е точно така. Винаги когато дръзна да си направя някакви планове или да се водя по някакъв график, сякаш Съдбата ми се надсмива като обърква всичко.
Ако мислим в по-глобален план за бъдещето – никога не се знае! Днес сме на 65 ли беше, 67-ма ли – все тая, позиция в света по икономически напредък. И май май е така. От близо 250 страни нищо чудно, че сме там – като махнем САЩ, Канда, Австралия, Нова Зеландия и европейските държави, може би и ЮАР, абе… те там сме някъде. Но никой не знае какво ще стане след време. Току-виж България се е превърнала в едно прекрасно място за живеене. Твърде оптимистично, но все пак не е невъзможно.