Появяват се внезапно. Обикновено когато си забравил да си сложиш статус отсъстващ, в почивка или пък инкогнито. Обикновено не са от най-добрите ти приятели. Познати – и по-далечни, и по-близки. Но при всички случаи нямате отношения, които да предполагат да ти се явят словесно примерно в десет часа вечерта и без да те питат можеш ли, не можеш ли, искаш ли, или не, да те залеят с някаква лична история, драма, дълга, протяжна и неясна като латиносериал. Ако се усетиш бързо, минаваш с номера, че в момента си много зает, тръгваш да излизаш някъде или имаш да правиш нещо друго, много важно, което не търпи отлагане. Иначе с удоволствие би им бърсал сълзите. Но обикновено скайп вампирите така те изненадват и те вкарват в сериала си, че даже нямаш време, за да се измъкнеш.
Започват да ти разказват предисторията на настоящите си терзания – с най-големи подробности. Обикновено ти даже и емотикончета не пращаш, за да заявиш какъвто и да е интерес, но те бълват ли бълват. И така, докато си кажат, каквото имат да кажат, докато им олекне, докато разтоварят собствения си душевен багаж и ти го харижат на теб.
Със сигурност всеки от вас е попадал поне веднъж в живота си в подобна ситуация. Най-често се случват по празници. И на човек му е някак съвестно да прекрати словесния поток, щото си вика: някак не е редно, нали по това време на годината трябва да бъдем по-добри, по-човечни, съчувстващи към проблемите на другите. И слуша, и съчувства, и хаби емоции.
Да даваме ли шанс на тия онлайн вампири, които ни изсмукват енергията и времето? Категорично не. Не само защото не сме длъжни на никого, освен на най-близките си хора и приятели. А и защото обикновено тази категория са пълни неблагодарници.
Изчезват за дълго и се появяват чак за следващия си сеанс. Ако си онлайн…