Има една крилата фраза от 30-те години на миналия век, че ако ти не се занимаваш с политика, тя задължително се занимава с теб. Особено актуална в последните седмици, които по презумпция трябваше да бъдат лежерно отпускарски. Та като продължение на миналата ми тема за профилите и страниците на известни личности – и аз съм харесал фейсбук територията на двама-трима от бардовете на протестите и следя публикациите им, разбира се и коментарите под тях, които винаги са по-интересни. Следя, защото най-вероятно много скоро пак ще ни се наложи да избираме и е добре този път наистина да го направим масово и най-важното – след като проследим изявите и развитието не тези, които искат да станат новият ни политически елит. Да ви кажа честно, няма по-подходящо място за това от фейсбук. И ви препоръчвам, ако имате някакви политически симпатии, да проверите дали пък не са лъжовни именно там. Всичко лъсва много бързо – и манията за величие, и незачитането на мнението на хората, и диктаторският манталитет, всичко, без да се усетят. Та думата ми е за един от тия водители, който се определя като зелен, каквото и да значи това. Отначало ми се стори читав и може би е бил. Но вземането насериозно май прощава на много малко хора. Напоследък тоя народен уж човек нещо втвърди тона към симпатизантите на страницата му, които си позволяват да го критикуват, да му задават неудобни въпроси за излязла за него в пресата компрометираща информация, да ги заплашва с блокиране, а и наистина да го прави. Че не е моят човек, то стана ясно. Ама се питам дали въобще може да бъде нечий човек – ако искаме да ни представят грубияни с мания за величие, които ни цензурират, имаме си ги вече. Няма смисъл да бием път пак до урните. И да трошим народна пара.