Не ми се е случвало някога да влизат с взлом в дома ми, но имам познати, на които им се е случвало, и казват, че усещането е отвратително – не само заради нещата, които са ти откраднали, но и заради усещането, че ровили в личните ти вещи, в бельото, в живота ти, навсякъде. Мисля, че по подобен начин се чувства човек и когато някой се опита и успее да влезе с взлом в личната му кореспонденция – дали в скайп, дали в електронната поща или във фейсбук профила. Разсъждавам в последните дни по тия въпроси покрай разговор с мой приятел, който ми се оплака, че е е установил влизане и в пощата си, и ровене в мейла. Преди месец-два се раздели с приятелката си, с която имаха тригодишна връзка, по съвсем тривиална причина – срещна друга, влюби се и всичко по реда си. Та очевидно амбицирано и наранено, момичето търси информация или пък реванш по някакъв начин – и не му е било особено трудно, тъй като приятелят ми на принципа, че сам не би направил нещо подобно, не се е сетил, че се налага да смени паролите, които бившата му приятелка е знаела. Питам се аз обаче това ли е начинът и също така се питам дали има някаква наказателна отговорност при навлизането без разрешение в толкова лична и неприкосновена територия. За традиционните писма знам, че навремето имаше текст или в Наказателния кодекс, или в някой от другите закони, който квалифицираше подобно деяние като престъпно и при доказана вина, мисля, се изтърпяваше ефективно наказание. Не знам дали някой си е направил труда да осъвремени законодателството и да го вкара в крак с навлезлите новости в комуникацията между хората, но ако не е – е време да бъде направено. Защото, каквото и да си говорим, това е едно лично местенце, в което никой няма морално право да наднича, още по-малко ненаказано.