Обичам волейбола. Не просто като спорт, а като ритъм, като атмосфера, като енергия. Гледам от години, а напоследък с още по-голямо удоволствие следя мачовете от Волейболната лига на нациите – един турнир, който не само събира най-добрите национални отбори в света, а и носи усещане за истински международен празник на спорта. В момента, юни 2025 г., първите двубои вече се изиграха и ето малко информация за това как стоят нещата.
България участва и при мъжете, и при жените. Мъжкият отбор постигна две победи – срещу Аржентина и Германия, и допусна две загуби – от Италия и от домакина Канада. Това ни нарежда в златната среда на класирането – не блестим, но сме стабилни и далеч от зоната на изпадащите. При жените задачата беше доста по-тежка – играха срещу силни отбори като Италия и Чехия и, въпреки че се бориха, не успяха да спечелят. Но тепърва предстоят още мачове, а надеждата си остава.
Турнирът, за който говоря, се казва Volleyball Nations League или просто VNL. Създаден е сравнително скоро – през 2018 г., като наследник на Световната лига при мъжете и Гран При турнира при жените. Международната федерация решава, че е време за нещо по-атрактивно, по-глобално и по-добре представено визуално. Турнирът се провежда ежегодно и включва 16 национални отбора при мъжете и 16 при жените, като от 2024 насам броят бе увеличен на 18 заради големия интерес. Резултатът е този формат – 18 отбора, които всяка година пътуват из различни градове и играят помежду си в продължение на няколко седмици. Накрая най-добрите осем се събират за финален турнир, където се решава кой ще вземе титлата.
Още с първото си издание VNL доказа, че концепцията работи. Русия спечели при мъжете през 2018-а, а САЩ – при жените. След това видяхме много силни години на Бразилия, Полша, Франция, Япония. Мачовете са не просто състезания, а зрелища – с отлична телевизионна продукция, с фенове от целия свят, с усещането, че наблюдаваш нещо, което се случва тук и сега и няма повторение.
България все още не е достигала до финалната осмица, но участието ни само по себе си е важно. За мен е радост да виждам как младите ни състезатели трупат опит, как се борят точка по точка, как вдигат глави след загуба. Следя ги с любопитство и с надежда. И ще продължа – защото този спорт си заслужава всяка минута пред екрана.
