„Защо лъжат жените”, така беше озаглавена една статия която прочетох наскоро из мрежата. Не знам дали е вярно написаното там. Ето го и отговорът, който бяха дали. Лъжите на жените били обикновено безобидни и не се отнасяли за чак, толкова сериозни неща. Когато жените казвали „Кажи си откровеното мнение” всъщност казвали „Кажи ми каквото искам да чуя”. И не държали да чуят истината винаги, а това което те искат да чуят. Когато една жена казвала, че е добре, това съвсем не означавало, че било така. И обикновено, значело, че съвсем не била добре. Нежните половинки лъжели и при секс, когато ни казват, че е било страхотно и били свършили, което означавало, че било добре, но не били стигнали до края. Когато пък сме им задавали въпроса, с колко мъже са били, те обикновено ни лъжели и винаги са ни казвали бройка, различна от истинската и винаги била нагоре. Когато пък ни казвали, че нямали нищо против да излизаме по мъжки, всъщност казвали, че искат да излизаме само с тях и никога с приятели. Когато ни казвали, че нямали нищо против да гледаме спорта, всъщност казвали, това въобще не ми е интересно. А на въпроса дали някога са изневерявали, те винаги отговаряли отрицателно, поради страха да не започнем да гледаме на тях с други очи и да си променим мнението за тях. Е ако трябва да сме честни, на всеки от нас от време на време му се налага да излъже за нещо, дали ще е за нещо по-безобидно, или по-сериозно..
Калин Йосифов