Твърде тъжно ми става, когато видимо ограничени от към интелект хора се хващат за злобата и страховете си и лишават останалите от правно установяване на някои тежки и много сериозни ситуации в нашето общество. Такъв е за мен случаят с Истанбулската конвенция, който имаше дълъг и абсурден процес на обсъждане от страна на… всеки, на когото са дали трибуна да се изкаже.
Като цяло доводите на противниците да приемат и въведат този нормативен акт за България, бяха обвързани с неприемането на различната сексуална ориентация, както и тези, които са решили, че трябва да сменят пола си. Това провокира широк и нелеп дебат, който измести фокуса на документа и реалните и сериозни причини, поради които той е създаден. А именно домашното насилие под всичките му форми.
Конвенцията осъжда малтретирането на жени, деца и всички полове (терминът използван на английски “gender” явно много е объркал българските политици) и предлага сериозни наказателни мерки за наказанието на насилниците. Но поради незнайно каква причина до реалното естество на документа така и не се стигна.
Псевдо патриотични партии бълваха абсурд след абсурд в публичното пространство и днес конвенцията не е приета в България.
Е… Хората са си казали, че всеки народ си заслужава управниците. Ние сме свикнали да ни тъпчат, мачкат, бият и насилват… следователно не ни трябват закони, които да се борят с това.