Никога през живота си не съм пътувал на стоп. Имам доста приятели, които са го правили и са ми разказвали, че изживяването е интересно, но мен като че ли това не ме привлича. Качваш се в колата на напълно непознат човек, който не знаеш как шофира и колко добре психически е. Наречете ме параноик, но това са моите разбирания.
В същото време не бих и качил стопаджия в колата си. Струва ми се не толкова опасно, колкото нехигиенично. Реалното тези хора, които пътуват на стоп са един вид скитници. Дни наред са обикаляли пътищата и най-вероятно са спели по палатки.
Разбирам, че това си е начин на живот и той е до някъде романтичен, но не е за мен, нито бих го насърчавал, качвайки и превозвайки подобни хора в автомобила си.
Това, според мен, си е моето право на избор. Но тъй като съм чувал много осъдителни изказвания по мой адрес, в които ме обвиняват в предразсъдъци и какво ли още не, смятам, че хората трябва да приемат правото на избор на всеки човек. Аз съм приел, че има хора, които живеят и се придвижват по този начин. Но не съм от хората, които ще качат стопаджия или ще изберат да се придвижват по този начин. Може би някой ден, недай си Боже, ако остана без пари в критична ситуация и нямам друг вариант да се прибера, ще ми се наложи, но за сега не мисля, че това е за мен. И смятам, че имам правото да го вярвам, твърдя.